Данните от началото на ноември устойчиво показват, че българските въглищни централи въпреки влошаващата се икономическа конюнктура и тази есен на 2024 г. запазват ролята си на критичен производител на електроенергия в страната (над 40% средно за ноември) и въпреки регистрирания ръст на мощностите на възобновяеми източници в България, техния принос в енергийния баланс на страната е незначителен – с принос под 10% за енергийния баланс средно за ноември 2024г. досега.
Анализите на енергийните специалисти на БЕМФ потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден се очаква дефицит в мощностния баланс от около 600 МВт при ограничените водни количество в язовирите на енергийните ВЕЦ. По-притеснителна обаче е оценката, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия този дефицит се повишава до около 1600 МВт.
И ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити.
Какви са причините и какви спешни мерки трябва да се предприемат?
Основните причини за днешното състояние на българската електроенергетика са множеството некомпетентни действия и бездействия – от липсата на стратегически планове за привличане на инвестиции в енергетиката, допускане на безконтролно изграждане на мощности на възобновяеми източници без компенсиране, пропуснатите шансове за въвеждане на механизма за капацитет и регламентиране на допустима държавна помощ за част от въглищните централи, практическото блокиране на проучванията и строителството на нови ВЕЦ и ПАВЕЦ, пълно подценяване на приноса на други алтернативни технологии за производство на електроенергия с възможности за регулиране на товара – малките модулни реактори, геотермалната енергия, оползотворяване на твърди битови отпадъци и наличните значителни количества горска биомаса във високоефективни нискоемисионни технологии, посочват от БЕМФ.
Страната пропусна и възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови, което Гърция направи и сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.
От БЕМФ предлагат спешни и средносрочни мерки за стабилизация на българската електроенергетика:
1) С решение на МС в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на ТЕЦ „Контур глобал“, като се договори с ЕК приложение на временен механизъм за капацитет в аварийни режими;
2) Да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение;
3) Ръководствата на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток-2“ в спешен порядък да потвърдят с доклади пред МЕ датите 24.11.2024 за АЕЦ „Козлодуй“ и 30.11.2024 като крайни дати за включване на ТГ10 в АЕЦ и ТГ8 в МИ2 в паралел с електроенергийната система след успешно и в срок завършване на плановите им годишни ремонти. В случай, че съществува вероятност сроковете за включване да не бъдат спазени да се докладват предприетите мерки за преодоляване на закъснения.
4) Да се разработят и приемат от Министерския съвет програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се преоцени обективно прага на цената на електроенергията от 180 лв/Мвтч за компенсиране на индустрията;
5) Да се възстанови работата на Обществения съвет към министъра на енергетиката съгласно изискванията на чл.7а на Закона за енергетиката;
6) В средносрочен план:
А) Да се настоява пред ЕК и ENTSO-E за реализиране с най-висок приоритет на проектите за повишаване свързаността на електроенергийните системи на Западна Европа с тези на Източна Европа и „отпушване“ на обменните потоци електроенергия между двата региона.
Б) Ръководството на НЕК да изготви и осигури изпълнението на нов с по къси срокове и осигурено финансиране график за завършване рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“. Да се изготви и представи пред МЕ доклад за хода на осигуряване на финансиране за изграждането на водния изравнител „Яденица-2“.
В) Да се разработят и приемат от МС по силата на чл.4, ал.2, т.5 от ЗЕ средносрочни инвестиционни програми за обявяване на търгове за изграждане на нови генериращи мощности с възможности за участие в регулиране на товара и честотата на енергийната мрежа; Българският енергиен минен форум изразява готовност да организира в оперативен порядък и в най-кратки срокове професионално обсъждане на сложната ситуация с широк кръг специалисти на който да се обсъдят предложените решения и да бъдат набелязани управленски решения. Политическата криза в която се намираме не бива да прераства в енергийна криза, предупреждават енергийните експерти.
Източник: obektivno.bg
Още новини четете в категория Новини
