Лидерите на ЕС са се договорили да работят по вариант за финансиране на Украйна чрез замразени руски активи, като алтернатива на общо поемане на дълг, съобщи полският премиер Доналд Туск.
Лидерите на Европейския съюз са се договорили на срещата на върха в Брюксел да работят по вариант за осигуряване на финансиране за Украйна през 2026 и 2027 г. чрез използване на замразени руски активи, вместо чрез общо поемане на дълг от страна на ЕС. Това съобщи полският премиер Доналд Туск, цитиран от „Ройтерс“, предаде БТА.
По думите му в рамките на преговорите е постигнат съществен напредък и е оформена обща посока за действие.
Политическа воля за използване на активите
Според Туск всички държави членки са се съгласили, че си струва този подход да бъде изпробван и че насочването на замразени руски активи към подкрепа на Украйна може да бъде оправдано и полезно за Европа.
„Общата воля за използване на тези активи вече е ясно изразена“, заяви полският премиер, като добави, че не очаква някоя от страните да се откаже от тази позиция.
Туск уточни, че изказването му е направено в паузата между отделните етапи на преговорите на срещата на върха.
Урсула фон дер Лайен е категорична: ЕС няма да приключи срещата без решение за 90 млрд. евро за Украйна
Опасения и искания за гаранции
Въпреки постигнатото съгласие, част от държавите членки настояват за максимални гаранции за собствената си сигурност. Туск подчерта, че това ще бъде ключова тема в предстоящите технически разговори.
След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. в ЕС са блокирани руски активи на стойност около 210 млрд. евро. От тях приблизително 185 млрд. евро се съхраняват в белгийския депозитар „Юроклиър“ (Euroclear).
Именно поради тази концентрация на активите Белгия изразява сериозни опасения, че може да стане обект на ответни действия от страна на Москва, ако подкрепи плана на Европейската комисия.
Фокус върху „репарационния заем“
Туск отбеляза, че идеята за използване на т.нар. финансови буфери в бюджета на ЕС не среща подкрепа сред ключовите държави членки. Поради това той не вижда реалистични шансове за финансиране чрез директни европейски средства.
„Фокусът ще остане върху т.нар. репарационен заем, базиран на руските активи“, посочи полският премиер.
Целта, по думите му, е да бъдат изготвени достатъчно надеждни и убедителни гаранции за страните, които поемат най-голям риск, така че те да се чувстват реално защитени при евентуални ответни мерки от Русия.
