На 8 октомври православната църква почита паметта на преподобната Пелагия – символ на покаянието, и на преподобномъченика Игнатий Старозагорски, пострадал за вярата си през 1814 г.
Преподобната Пелагия живяла през V век в Антиохия и била известна със своя разпуснат живот. Грехът обаче така отровил съвестта ѝ, че никоя мисъл за покаяние не можела да проникне в сърцето ѝ.
Всички я смятали за „окончателно погинала“, но Божията милост се проявила. Спомняйки думите на Христос:
„Митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство“ (Мат. 21:31),
църквата вижда в нея символ на искреното покаяние.
Един ден Пелагия чула проповедта на епископ Нон, посветена на нравствената чистота. Думите му я разтърсили и тя решила да се промени изцяло. След като била кръстена и наставлявана от дякониса Романа, Пелагия се оттеглила в Йерусалим, където прекарала остатъка от живота си в пост, молитва и покаяние на Елеонската планина.
Преподобномъченик Игнатий Старозагорски е роден в края на XVIII век в Стара Загора с името Иван. Семейството му се преселило в Пловдив, където той получил образование. По-късно приел монашество в Рилския манастир, където получил името Игнатий.
След убийството на баща му от турци и насилственото потурчване на майка му и сестрите, Игнатий избягал във Влашко, а оттам потърсил убежище на Света гора – Атон. По пътя бил заловен и насилствено потурчен. Това тежало дълбоко на съвестта му и той решил да изкупи греха си.
Игнатий отишъл в Цариград, където открито заявил, че е християнин и отхвърля исляма. Бил осъден на смърт чрез обесване, но екзекуцията била заменена с удушаване в затвора на 8 октомври 1814 г.
Паметта на св. Пелагия и св. Игнатий Старозагорски ни напомня, че пътят към Бога е винаги отворен – както за грешниците, така и за мъчениците на вярата.
Техният живот е пример за смирение, покаяние и непоколебима преданост към Христос.
