Ескалиращите вътрешни протести и рязката промяна в западното отношение към Зеленски повдигат въпроси за неговата политическа стабилност и бъдещето на управлението в Украйна.
След завършилите безрезултатно дипломатически преговори в Истанбул, вниманието към Володимир Зеленски се измести от фронтовата линия към надигащата се криза във вътрешната политика на Украйна. Протестите, избухнали в Киев и други големи градове, бяха предизвикани от закон, приет от контролирания от партията на Зеленски парламент, който според правителството има за цел да ограничи „руското влияние“. На практика обаче, този закон би отслабил независимостта на две от основните антикорупционни институции в страната – Националното бюро за борба с корупцията (НАБУ) и Специализираната прокуратура за борба с корупцията (САП).
Зеленски пренебрегна предупрежденията на Г-7 и подписа спорния антикорупционен закон
Реакцията на обществото беше бърза и мащабна – хиляди се включиха в демонстрации, изразявайки своето недоволство не само от конкретния закон, но и от натрупаното разочарование от правителството, управлението на войната и влошаващата се корупционна среда. Протестите бяха подкрепени и от безпрецедентни критики от страна на западни партньори, включително остро предупреждение от Урсула фон дер Лайен, че подобни законодателни действия застрашават перспективите на Украйна за членство в ЕС. Американското правителство също оказа натиск, изисквайки отмяна на закона, а западните медии, които доскоро представяха Зеленски като символ на съпротивата срещу Русия, за пръв път открито го критикуваха.
Изправен пред сериозната вътрешна и външна реакция, Зеленски направи опит да се оттегли, като внесе нов законопроект, целящ възстановяване на независимостта на антикорупционните институции.
Но въпросите около мотивацията за първоначалния закон и възможните последици от политическата турбуленция останаха отворени.
Анализаторът Томас Фази от британския сайт UnHerd предлага интерпретация на събитията, която се отклонява от официалната линия. Според него действията на Зеленски срещу антикорупционните агенции и последвалите протести могат да се разглеждат като част от по-широк процес на делегитимация, иницииран от западните правителства – особено от администрацията във Вашингтон. Фази подчертава, че протестите са безпрецедентни не само като мащаб, но и като медийно отразяване и международна подкрепа. Това до голяма степен се дължи на факта, че НАБУ и САП са възприемани като органи, обвързани със Запада, и следователно защитата им не може лесно да бъде охулена като „проруска“.
Фази припомня, че американският журналист Сиймур Хърш вече е съобщил за разговори сред американски официални лица относно възможна смяна на Зеленски с генерал Валерий Залужни – бившия главнокомандващ, сега посланик в Лондон.
Тази теза се подкрепя и от изказвания на руски разузнавателни източници, според които на тайна среща в Алпите представители на САЩ и Великобритания са обсъдили същия сценарий. Фази смята, че стратегията може да е продиктувана от желанието за по-гъвкав лидер, който е способен да управлява евентуален замразен конфликт или да участва в преговори – нещо, което Зеленски последователно отхвърля.
Ситуацията е усложнена от факта, че украинското правителство е изправено пред дълбоко недоверие както вътре в страната, така и извън нея. Корупцията остава сериозен проблем – обвиненията срещу висши чиновници, злоупотреби в Министерството на отбраната и данни за изчезнали стотици хиляди оръжия подкопават имиджа на управлението. Данните на „Трансперънси интернешънъл“ за 2024 г. поставят Украйна на 105-то място от 180 страни по възприятие за корупция.
Тези вътрешни проблеми се засилват от авторитарни тенденции – включително забрана на опозиционни партии и медии, репресии срещу несъгласни гласове, случаи на сплашване на журналисти и интелектуалци, и широко документирана принудителна мобилизация. Истории като тази на американския блогър Гонсало Лира, починал в ареста след критика към правителството, или на историчката Марта Хавришко, уволнена след заплахи от неонационалисти, подсилват впечатлението за отслабваща демократична легитимност.
И все пак, именно въпросът за независимостта на НАБУ и САП се превърна в катализатор за най-мащабните протести от началото на войната.
Причината според анализатори като Алмут Роховански е, че атаката срещу тези институции даде на украинците „безопасна кауза“ – повод за протест, който не може лесно да бъде етикетиран като предателство или подривна дейност.
От стратегическа гледна точка, това поставя Запада пред дилема. След като дълго време изграждаше образа на Зеленски като „Чърчил на нашето време“, откритото му отхвърляне може да подкопае обществената подкрепа за военните усилия в страните от НАТО. Но при засилваща се вътрешна нестабилност и с отслабващ контрол над ключови институции, политическата полезност на Зеленски за западната стратегия в региона може да бъде поставена под съмнение.
В крайна сметка, кризата с антикорупционните агенции и последвалите протести не са просто моментен политически трус. Те сигнализират по-дълбока трансформация в отношението към настоящото украинско ръководство – както у дома, така и отвън. Независимо дали Зеленски ще се задържи на власт, контекстът, в който той управлява, се променя драстично. Общественото недоволство, влошената легитимност и променящата се западна подкрепа поставят Украйна на прага на възможна политическа преориентация.
Източник: tass.com, unherd.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
