На 9 март 1985 г. България е разтърсена от един от най-трагичните терористични актове в своята история. В 21:31 часа във влак №326 по маршрута Бургас – София избухва взривно устройство, поставено във вагон, предназначен за майки с деца. Експлозията става в района на гара Буново и отнема живота на седем души, сред които и две деца, а девет души са тежко ранени.
Сред жертвите са 12-годишният Георги Цветанов и 13-годишният Стефан Атанасов, както и Райна Бозукова (64 г.), Яворка Петрова (38 г.), Емил Николов (40 г.), Николай Генков (64 г.) и Стилиян Иванов (60 г.). Взривът разкъсва вагона и предизвиква паника сред пътниците. На място започва мащабна спасителна операция, в която участват железничари, лекари и служители на реда.
По-късното разследване установява, че бомбата е била снабдена с часовников механизъм. Планът на извършителите е бил тя да избухне, когато влакът навлезе в тунела „Гълъбец“ край Буново – съоръжение с дължина около 3,2 километра. Ако това се беше случило, броят на жертвите вероятно щеше да бъде многократно по-голям. Поради извършена маневра обаче влакът закъснява с около две минути и взривът избухва още на гарата, което предотвратява още по-мащабна трагедия.
Разследването установява извършителите на атентата, а през 1988 г. трима от тях са осъдени на смърт чрез разстрел с решение на Върховния съд на НРБ.
На същия ден, но 30 минути по-късно, в 22:03 ч., в Сливен във фоайето на хотел „Сливен“ избухва друга бомба. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна и няма загинали, но са ранени 23 души. Разрушен е таванът на залата.
