На 22 септември 1908 г. България обявява независимостта си в Търново. 117 години по-късно питаме: Независима ли е България днес или е подвластна на политически зависимости и външни влияния?
Формално България е парламентарна република, но политическите процеси все по-често се диктуват от тесен кръг олигарси и задкулисни фигури. Решенията в парламента нерядко се оказват продукт на зависимости – от икономически интереси, корпоративни лобита и лични договорки. Така волята на гражданите се размива, а държавността се свежда до арена на влияние.
Ключови фигури концентрират власт и ресурси, независимо от изборните цикли. Това превръща независимостта в празен символ и подкопава доверието в институциите. В резултат, парламентът и правителството функционират като инструмент на определени кръгове, а не като израз на националния интерес.
Европейският съюз е стратегически избор за България, но интеграцията носи и нови зависимости.
България често се принуждава да изпълнява реформи, диктувани отвън, а не формулирани спрямо реалните нужди на обществото. Пътят към Еврозоната и Шенген изглежда повече като изпит за лоялност към Брюксел, отколкото като инструмент за икономическа стабилност и сигурност.
Зависимостите се виждат и в съдебната система. Липсата на ефективни разследвания показва, че върховенството на закона е компрометирано.
Исторически – да, България е независима държава. Реално обаче – страната остава обвързана от вътрешни олигархични зависимости и външни условия, зададени от Брюксел.
Докато политическата сцена е пленена от сделки, а националната политика се свежда до изпълнение на външни указания, България ще бъде „независима“ само на хартия.
Истинската независимост предстои да бъде извоювана.
Още новини четете в категория Новини
