Сирни Заговезни са последният голям празник на зимата според старите български обичаи.
Празникът не е на постоянна дата и се пада седма седмици преди Великден, винаги в неделя. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
На Сирни заговезни всички роднини се „прощават“, като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!“, разказва bTV
Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена – портокал, пожелават се „сладки заговезни“ и „леки пости“. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“.
Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, и затова има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната.
В Североизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.
Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън.
Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи.
Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.
Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. След като това приключи, връвта, на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.
Още новини четете в категория Новини
