Ще остане ли България без гориво? Анализ на „Politico“
България и Румъния се опитват да избегнат кризисен сценарий, при който основните им петролни рафинерии може да спрат работа след налагането на американски санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“. Решението на Вашингтон да включи двете руски компании в санкционния списък предизвика спешни действия в държавите от ЕС, където те оперират.
Санкциите влизат в сила на 21 ноември, а европейските правителства бързат да осигурят непрекъснати доставки на горива и да избегнат социално напрежение.
Българският парламент прие в петък закон, който позволява на правителството да назначи държавен управител на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ – най-голямата в региона. Новият мениджър ще може временно да поеме оперативния контрол, да одобрява продажбата на предприятието или, при необходимост, да предложи национализация.
Правителството междувременно обсъжда възможност да поиска временно изключение от санкциите на САЩ, за да осигури нормална работа на рафинерията.
В съседна Румъния, където „Лукойл“ притежава рафинерията Petrotel, властите все още не са взели окончателно решение. Според високопоставен източник, Букурещ подготвя искане за „отсрочка на санкциите“, докато се изготви план за действие. Национализацията се разглежда като краен вариант, посочва същият източник.
Енергийният министър Богдан-Груя Иван увери, че страната е оперативно подготвена за всякакви сценарии. Целта, по думите му, е да се запази икономическата стабилност на Румъния, като същевременно се спре финансирането на Руската федерация.
Само за 29 секунди! Комисия реши съдбата на „Лукойл“ (ВИДЕО)
Санкциите засягат и други страни от ЕС
Германия вече получи шестмеско изключение за рафинерията Schwedt, собственост на „Роснефт“, която е под държавен контрол от 2022 г. Междувременно унгарският премиер Виктор Орбан посети Вашингтон в опит да получи освобождаване от санкциите за руския петрол, внасян по тръбопровода, снабдяващ Унгария и Словакия.
Зависимост и риск от спиране на доставките
Според експерта Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, спирането на бургаската рафинерия може да остави България без горива до края на годината, тъй като тя покрива около 80% от нуждите на страната.
В Румъния последиците ще са по-леки – рафинерията Petrotel осигурява близо 20% от пазара, обяснява енергийният анализатор Ана Отиля Нуту от Expert Forum. При евентуално спиране ще има временен скок на цените, докато страната намери алтернативни доставки.
Молдова също търси решение
Затварянето на румънската рафинерия може да засегне доставките за Молдова, предупреждава Нуту. Ако това се случи, Русия ще използва ситуацията за пропагандни цели, смята тя.
Кишинев вече предложи да изкупи активите на „Лукойл“ в страната, включително авиационен горивен терминал, и поиска от Вашингтон временно отлагане на санкциите.
Трудности при намиране на купувач
Енергийният анализатор Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания RusEnergy, отбелязва, че рафинериите могат да продължат да работят нормално, ако се запазят настоящите специалисти и се осигурят нови експерти.
Истинското предизвикателство обаче ще е намирането на купувач, готов да поеме рисковете от санкциите, високите транспортни разходи, скъпите застраховки и нуждата от постоянни инвестиции.
Владимиров оценява „Лукойл Нефтохим“ Бургас на около 1,5 милиарда долара, докато румънската Petrotel е по-слабо привлекателна – тя е задлъжняла и се нуждае от сериозни капиталови вложения.
Политически напрежения в София
Българските депутати приеха законопроекта за държавен контрол над рафинерията за по-малко от минута, без обсъждане. Това, според Ивайло Мирчев от „Демократична България“, крие риск от процедурни грешки и бъдещи съдебни дела.
„В крайна сметка ‘Лукойл’ може да осъди България и парите пак да отидат в Русия“, предупреди Мирчев.
Министерството на енергетиката отказа коментар.
Анализаторката Ана Отиля Нуту настоява продажбите на рафинериите да бъдат координирани на ниво ЕС, за да се избегнат опити за заобикаляне на санкциите.
Подобна позиция изрази и Жигимантас Вайчюнас, енергиен министър на Литва. Според него Европейската комисия трябва да проверява потенциалните купувачи преди всяка сделка, за да се предотврати скрито руско влияние.
„Комисията има правомощия за наблюдение и в този случай всички възможности трябва да бъдат внимателно разгледани“, заяви Вайчюнас пред Politico.
