Председателят на Върховния касационен съд отпадна от списъка за служебен премиер при гласуването на промените в Конституцията на второ четене.
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица измежду, които президентът да може да избира за служебен министър-председател, решиха депутатите с приетата редакционна поправка в промените в Конституцията, обсъждани на второ четене в пленарна зала. Редакцията направи народния представител Надежда Йорданова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, предаде БТА.
Редакционната поправка бе гласувана със 166 гласа „за“, „против“ – 15 и без въздържали се. В текста, който бе приет, бе предвидено за „служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“.
Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.
Първоначално в списъка на вероятните служебни премиери бе и шефът на ВАС, но срещу идеята възразиха от самия съд. От първоначалния проект беше премахнат и вариантът служебен премиер да може да е и председателят на Конституционния съд.
Депутатите приеха още ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
Депутатите приеха и текст, свързан с избора на регулатори.
„Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон“, гласи новият вариант на текста.
„За“ гласуваха 164 народни представители, против бяха 21.
Христо Иванов от ПП – ДБ мотивира текста с това, че така се осигуряват стандарти, заложени в правилника на парламента.
„С Конституцията си връзваме ръцете да направим това, в което ни подозирате. А когато не са спазени тези принципи, ви даваме инструмент да се обърнете към Конституционния съд. Това е политика на самоограничаване на управляващото мнозинство“, отговори Иванов на лидера на БСП Корнелия Нинова, която видя в текста възможност за зависими от сглобката регулатор.
