Русия може да достигне покрайнините на Краматорск и Славянск в началото на 2027 г., смятат представители на водеща европейска разузнавателна служба, цитирани от WELT и Business Insider. Двата града са в центъра на последния голям украински отбранителен пояс в Донбас, към който руските сили продължават да се придвижват бавно.
Натискът вече се усеща по цялата линия на укрепените градове в Донецка област. Според актуални данни руските сили са на около 13 км от Славянск и на 15 км от Дружковка, докато боевете продължават в и около Константиновка.
Репортажът на WELT проследява две от младите лица на украинската отбрана. 24-годишният командир с позивна „Флешка“ и 26-годишният „Саша“ ръководят смесени подразделения от пехота и оператори на дронове, като всеки от тях отговаря за повече от 80 военнослужещи.
Преди камерата да бъде включена, „Флешка“ казва само: „Историята се повтаря за нас в Донбас. За съжаление.“ По-късно той заявява, че украинските сили ще се сражават за всеки метър от територията.
„Саша“ е още по-категоричен в прогнозата си за предстоящите боеве: „Ще бъде жестока месомелачка.“
Двамата са участвали във войната от години, включително в сраженията за Бахмут и по-късно в украинската операция в Курска област. Днес работата им е концентрирана върху комбинацията от пехота, разузнавателни дронове, тежки бомбардировъчни безпилотни системи и наземни роботи.
Дроновете промениха самата линия на фронта
Подразделенията използват тежките украински дронове „Vampire“ и „Nemesis“, способни да нанасят удари на значително разстояние, както и системи за разузнаване и дистанционно миниране. Официалната информация на 33-та отделна механизирана бригада също потвърждава използването на тези платформи.
Войната с дронове вече е разширила опасната зона далеч зад непосредствената фронтова линия. Според „Флешка“ районът, в който войниците могат във всеки момент да бъдат атакувани от безпилотен апарат, достига 20 км дълбочина на някои места и до 50 км на други.
Основната цел на подразделението на „Саша“ в момента са руските оператори на дронове. Украинските командири се опитват чрез безпилотните системи да намалят натиска върху пехотата, тъй като именно запазването на хората на позициите определя колко дълго могат да бъдат удържани градовете.
Русия напредва с малки групи
Руската тактика също се е променила. Вместо големи механизирани пробиви все по-често напредват малки групи или дори отделни войници, които се опитват да проникнат през украинските позиции и постепенно да натрупат сили зад тях.
Военният анализатор Франц-Щефан Гади описва този подход като постепенно проникване и изтощаване на защитата. Според него в съвременните условия градовете все по-често падат не след внезапен пробив, а когато защитниците бъдат изтощени и снабдяването им бъде прекъснато.
Точно логистиката може да се окаже решаваща и според полковник Маркус Райснер от австрийските въоръжени сили. Ако руските войски успеят системно да прекъсват маршрутите за доставки към Краматорск и Славянск, времето, през което украинските части могат да ги държат, рязко ще намалее.
Русия е на около 13 км от Славянск
Ситуацията се влошава и географски. Reuters съобщи на 26 август, позовавайки се на украинската карта DeepState, че руските сили са се приближили на около 13 км от Славянск. Москва едновременно увеличава въздушните и артилерийските удари по Славянск и Краматорск в подготовка за бъдещи настъпателни действия.
На 31 август Reuters съобщи и че руските части са вече на около 15 км от Дружковка. Градът се намира по пътя, свързващ основните населени места от т.нар. крепостен пояс, а все повече улици и пътища в района са покрити с противодронови мрежи.
В Константиновка руски малки групи продължават опитите за проникване през разрушените квартали. ISW обаче оценява, че дори пълното завземане на града не би позволило автоматичен и бърз пробив към Краматорск, Славянск и останалата част от укрепения пояс.
Разузнавателна оценка сочи началото на 2027 г.
Според информацията, получена от WELT при разговори с представители на водеща европейска разузнавателна служба, руските сили могат да достигнат покрайнините на Краматорск и Славянск в началото на 2027 г. След това Москва би могла да започне продължителна операция за овладяване на основната градска агломерация.
Военният анализатор Франц-Щефан Гади дава малко по-различен времеви хоризонт. Според него Русия би могла да стигне до двата града през пролетта или лятото на 2027 г., но за запазване или увеличаване на сегашния натиск вероятно ще се нуждае от нова мобилизация.
Той подчертава и колко бавно остава настъплението. Ако темпото не се промени съществено, според неговата оценка пълното завземане на Донецка област би се проточило до началото на следващото десетилетие.
Едни от най-бавните настъпления в съвременните войни
Данните на американския Център за стратегически и международни изследвания дават още по-ясна представа за скоростта. През първата половина на 2026 г. CSIS изчислява средно придвижване на руските сили от около 90 метра дневно в направлението към Славянск, 70 метра около Покровск и 50 метра около Константиновка.
Според института това са едни от най-ниските темпове на настъпление, наблюдавани в големи войни през последния век. Цената също остава огромна – CSIS оценява руските бойни загуби от началото на пълномащабната инвазия до юни 2026 г. на около 1,4 млн. убити, ранени и изчезнали, от които между 400 000 и 450 000 убити.
Киев изпраща Билецки и Прокопенко към ключовия сектор
Украинското командване вече предприема промени за отбраната на района. На 26 август президентът Володимир Зеленски обяви, че командирът на Трети армейски корпус Андрей Билецки и командирът на Първи корпус „Азов“ Денис Прокопенко ще поемат нови формирования за укрепване на отбраната в Донецка област.
И двамата имат дълъг боен опит и командват части, определяни като едни от най-подготвените във Въоръжените сили на Украйна. Решението идва именно когато руските войски увеличават натиска върху Константиновка, Дружковка, Краматорск и Славянск – градовете, около които вероятно ще се води следващият голям етап от битката за Донбас.
