НАТО превръща Арктика в нов фронт на противопоставяне с Русия, а Москва е готова да отговаря на враждебни действия включително с асиметрични мерки. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в програмна статия за бъдещето на региона, публикувана на 31 август.
Руският външен министър поставя в центъра на предупреждението увеличаването на военното присъствие на НАТО в Крайния север, мащабните учения и новата командна структура на Алианса. Според него подобна активност увеличава риска от инцидент, който може да прерасне във въоръжен сблъсък.
Лавров обвинява НАТО и останалите западни държави, че съзнателно променят характера на Арктика от пространство за международно сътрудничество към зона на военно съперничество. Той свързва това както с военните действия на Алианса, така и със западните санкции срещу руски проекти и техните чуждестранни партньори.
Според руския министър непосредствено до северните граници на страната се увеличават военните приготовления и се изграждат нови командни механизми. Москва определя тези действия като пряко засягащи собствената ѝ сигурност.
Лавров заявява, че Русия няма да оставя без отговор действия, които възприема като насочени срещу нейните интереси в Арктика. Формулировката му е категорична – враждебните действия ще получават „адекватен отговор, включително асиметричен“.
Той не посочва конкретно какво Москва разбира под асиметрични мерки. Русия разполага в региона с голяма военна инфраструктура, Северния флот и част от стратегическите си атомни подводници, а Арктика е ключов район и за руското ядрено възпиране.
НАТО започна Arctic Sentry през февруари
Основният нов елемент, посочен и от Лавров, е Arctic Sentry. НАТО обяви инициативата на 11 февруари 2026 г. като многостранна военна дейност, която трябва да обедини националните операции, ученията и способностите на съюзниците в единен подход за Арктика и Крайния север. Оперативното ръководство е поверено на Joint Force Command Norfolk. Командването координира действията и с NORAD, Северното командване на САЩ и Европейското командване на американските въоръжени сили.
Промяната започна още преди официалното стартиране на Arctic Sentry. НАТО пренареди зоните на своите съвместни командвания така, че скандинавските държави и Арктика да попаднат под JFC Norfolk. Военната карта на региона се промени особено силно след присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. От осемте държави с арктически територии Русия вече е единствената извън Алианса, докато САЩ, Канада, Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Швеция са членове на НАТО.
Едно от първите големи учения под общата рамка на Arctic Sentry беше Cold Response 2026, проведено между 9 и 19 март. В него участваха приблизително 32 500 военнослужещи от 14 държави, от които около 25 000 в Норвегия и 7500 във Финландия.
В учението участваха САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Испания, Турция, Швеция, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия и Норвегия. Операциите обхващаха суша, море, въздух, киберпространство и космически способности, а част от подготовката се проведе над Северния полярен кръг.
Норвежките въоръжени сили определят целта на Cold Response като демонстриране на способността на страната и НАТО да защитават северния фланг на Алианса. Генералният секретар Марк Рюте също представи учението като част от възпирането и отбраната в Крайния север.
При създаването на Arctic Sentry НАТО посочи две основни причини за по-големия си фокус върху региона – увеличената руска военна активност и разрастващия се интерес на Китай към Арктика.
Северният морски път става все по-важен за руския износ
Арктическият маршрут придобива допълнително значение за Русия заради санкциите и проблемите по традиционните морски коридори. Северният морски път позволява на танкери от руските западни пристанища да достигат Азия приблизително две седмици по-бързо в сравнение с маршрута през Суецкия канал.
Само до 11 август седем танкера вече превозваха около 6 млн. барела руски петрол към Азия по Северния морски път. Това е почти половината от приблизително 13-те млн. барела, транспортирани по маршрута през целия навигационен сезон на 2025 г.
Лавров търси още партньори от БРИКС
Освен Китай и Индия руският външен министър посочва Бразилия, Индонезия и Иран като държави с потенциал за по-тясно участие в арктически проекти. Москва е готова да разширява сътрудничеството и с Беларус и други партньори от постсъветското пространство.
Арктическата тема ще бъде част и от XI Източен икономически форум, който започва на 1 септември във Владивосток. Според Лавров там ще участват множество чуждестранни делегации и ще бъдат проведени специални сесии за развитието на Крайния север.
