Европейските държави обсъждат излъчването на собствени представители за преки преговори с руския президент Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна. Причината са опасенията сред европейските лидери, че американският президент Доналд Тръмп вече не защитава достатъчно интересите на Европа в дипломатическите разговори с Москва. Това съобщава британският The Telegraph, позовавайки се на дипломатически източници.
Според изданието вече се разглеждат петима действащи държавни и правителствени ръководители, а с потенциални кандидати са осъществени първоначални контакти. Все по-сериозно се обсъжда възможността не един политик, а група европейски лидери да получи общ мандат за преговори с Кремъл
В списъка, публикуван от The Telegraph, попадат италианският премиер Джорджа Мелони, финландският президент Александър Стуб, чешкият президент Петр Павел, датският министър-председател Мете Фредериксен и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре.
Според дипломатическите източници назначаването на няколко представители вместо един би могло да предотврати съперничество между отделните европейски столици. Подобен подход би намалил и риска от блокиране на конкретна кандидатура, след като предишните опити за избор на един общ преговарящ не са дали резултат.
Основното затруднение обаче остава постигането на съгласие каква позиция трябва да отстоява Европа пред Москва. Преди да определят участниците, държавите трябва да решат дали да започнат преки разговори с Русия и какъв мандат да предоставят на своите представители. Според The Telegraph председателят на Европейския съвет Антониу Коща вече е отказал предложение да поеме тази роля. Засега няма официално назначение или договорен състав на европейска преговорна група.
Александър Стуб привлича вниманието заради отношенията си с Тръмп
Финландският президент Александър Стуб е сред обсъжданите кандидати. Според германския Berliner Zeitung участието му в дипломатическите усилия около Украйна и добрите му отношения с Доналд Тръмп могат да бъдат предимство при евентуални бъдещи разговори с Москва.
Изданието обръща внимание на срещите в Осло на 20 октомври, в които участваха Стуб, норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре, украинският президент Володимир Зеленски и американският специален пратеник Стив Уиткоф.
Германският вестник разглежда възможността финландският президент да подпомогне комуникацията между Вашингтон, Киев и европейските правителства. Според анализа добрите му контакти с Тръмп могат да помогнат за ограничаване на разногласията между американската администрация и украинското ръководство.
Сред предимствата на чешкия президент Петр Павел The Telegraph откроява предишния му опит като председател на Военния комитет на НАТО и контактите му с руски военни представители. Павел вече е подкрепил идеята Европа да определи човек или група с ясен мандат за разговори с Москва. Той допуска и използването на икономически стимули, включително възстановяване на търговските отношения, ако бъде постигната договореност за прекратяване на огъня и започване на мирен процес.
Мелони настоява Европа да говори с един глас
Италианският министър-председател Джорджа Мелони също подкрепя идеята за общ европейски представител в преговорите за Украйна. На 14 октомври, по време на изказване пред италианския парламент, тя призова държавите от ЕС да определят авторитетна личност, която да представлява общата им позиция.
Мелони предложи и алтернативен вариант: ако Германия, Франция и Великобритания предпочитат да водят преговорите в рамките на формата Е3, те да получат официален мандат от останалите европейски държави. Според италианския премиер е важно Европа да не действа разпокъсано и да не допуска различията между отделните правителства да бъдат използвани за задълбочаване на разделението.
В същото изказване Мелони разкритикува и американско-руската договореност за доставки на дизелово гориво. Тя я определи като „много рискован избор“, който според нея може да осигури допълнителни приходи на Москва и да отслаби санкционния натиск върху Русия.
Кремъл не изключва европейско участие, но засега преговорите са без ЕС
Москва вече коментира възможността европейски представители да бъдат включени в бъдещите разговори за Украйна. На 23 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че участието на европейски държави не може да бъде изключено предварително. Той обаче уточни, че планираният за първата половина на ноември кръг преговори в Абу Даби ще се проведе първоначално само между Русия, Съединените щати и Украйна.
„Нищо не може да бъде изключено предварително, но тези преговори, за които говорим, в Абу Даби, планирани за първата половина на ноември, ще бъдат в тристранен формат“, заяви Песков.
По думите му основната тема ще бъдат бъдещите гаранции за сигурност на Русия и Украйна след евентуалното мирно уреждане. Говорителят на Кремъл призна, че обсъждането на по-широката архитектура на европейската сигурност би изисквало участието и на други държави. Той обаче не пое ангажимент за конкретен формат или дата за включване на европейските представители.
