Проверка на фактите: С влизането в еврозоната България ще стане ли част от „клуба на богатите“

Бойко Борисов заяви, че с влизането в еврозоната България ще стане част от „клуба на богатите“, но фактите показват друго. Еврозоната днес не е общност на богати държави, а на икономики, които се борят с висок дълги и слаб икономически растеж.

По данни на Евростат, в края на първото тримесечие на 2025 г. дългът на еврозоната достига 88% от БВП, а в целия ЕС – 81,8%.

Фискалните дефицити също са тревожни – 12 държави вече надхвърлят позволения лимит от 3%, а общият дефицит на еврозоната е 3,1% от БВП.

Най-големите икономики не са изключение, а водещ пример за натрупан дълг:

• Италия – около 136% дълг спрямо БВП;

• Франция – над 113% дълг и дефицит от 5,8% през 2024 г.;

• Испания – приблизително 102% дълг;

През последните пет години икономическият растеж на еврозоната остава слаб – средно около 1% годишно.

След пандемичното възстановяване от 5,3% през 2021 г., темповете рязко се забавят:

• 2022 г. – 3,4%,

• 2023 г. – 0,5%,

• 2024 г. – 0,9%, прогнозата за 2025 г. е под 1%, според Европейската комисия.

Германия, доскоро смятана за мотор на еврозоната, преминава през продължителна стагнация.

България формално покрива критериите за еврото. Според ЕЦБ, 12-месечната средна инфлация у нас е 2,7%, при референтна стойност 2,8%.

На хартия всичко изглежда добре, но има сериозни съмнения как са постигнати тези числа.

Разследване на POLITICO, цитирано от ОТ УПОР в материала „Ето как е възможно България да е манипулирала инфлационните данни, за да влезе в еврозоната“, разкрива, че правителството може да е административно променяло някои цени, включително драстично намаление на болнични такси с над 80%, за да понижи официалната инфлация под допустимия праг.

Министерството на финансите вече изисква авансово плащане на данъци от банките, за да запълни бюджетен недостиг. Както разкрива ОТ УПОР в статията „Министерството на финансите иска авансово данъци от банките, но мълчи за дупките в бюджета“, това е ясен сигнал, че държавните финанси са под напрежение и се прикриват проблеми в приходната част. Ако още през 2025 г. държавата кърпи дупки с авансови данъци и еднократни постъпления, то през 2026 г. ситуацията може да стане още по-трудна.

България остава най-бедният член на Европейския съюз.

Както припомня анализът на POLITICO, публикуван от ОТ УПОР – „Най-бедната страна в ЕС се готви да влезе в еврозоната, а звездата на блока не“, сравнението е между България и Полша – държава, която се превърна в символ на икономическа устойчивост и растеж в Централна Европа, но предпочита да запази националната си валута.

Полша показва, че икономическата сила не зависи от членството в еврозоната, а от инвестиции, продуктивност и самостоятелна финансова политика.

България, напротив, се стреми към символичен статут, без да е решила структурните си проблеми – ниски доходи, корупция и ниска ефективност на институциите.

Твърдението на Борисов, че България влиза „в клуба на богатите“, е подвеждащо. Еврозоната не е съюз на богатите държави, а икономическо пространство, което все по-трудно поддържа собствената си стабилност.

Борисов може да говори за богатство, но икономическата реалност показва друго.

Клубът, в който влизаме, не е клуб на богатите, а на онези, които отдавна живеят на кредит.

Напомняме, че Гражданско сдружение „Дойран – 2025“ е внесло две искови молби в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург, с които атакува решението за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Паралелно с подготовката на правителството за преминаване към еврото се провежда национална подписка за референдум в защита на българския лев.

Докато кабинетът чертае графика за въвеждането на еврото, все повече българи настояват сами да решат съдбата на националната си парична единица.

Това е въпрос на суверенитет, доверие и право на избор.

Повече информация ТУК- https://lev.referendumibg.com/