Твърденията на новите властимащи за смяна на модела би трябвало да са свързани и с повишаване качеството на образованието ни.
Към този момент не е ясно кой ще бъде министър на образованието от „Прогресивна България“. Потърсихме за мнение по темата проф. д-р Николай Цонков, който е преподавател в УНСС. Публикуваме мнението на проф. д-р Николай Цонков без редакторска намеса.
В последните дни академичната среда в България е тревожна. България е пред пореден избор на правителство, в което е много важно кой ще е Министър на образованието и науката.
Образованието е най-важната система, от която трябва да започне смяната на модела. Но не и подмяната на една личност с друга, особено ако тя е спорна за системата и своя университет! От нея зависи състоянието на държавата през следващите години.
Именно по тази причина е важно как ще се управлява образованието, как ще изглежда то, как ще си изпълнява ролята и функциите.
Вълнуват се всички университети, всички училища, всички детски градини и ясли, защото стилът на последните управляващи нанесе достатъчно щети на системата.
В динамиката обаче се очертават два различни подхода към управлението на образователната система – и това не е въпрос на личности, а на модел.
Единият модел вече ясно показва как работи – разделя системата на „наши“ и „други“, на „държавни“ и „частни“, на „големи“ и „малки“, създава паралелни структури и подготвя почвата за концентрация на ресурси в няколко центъра. Това не е реформа. Това е овладяване. Това е път към напрежение, конфликти и дългосрочен дисбаланс. С други думи казано – реставрация на модела Денков!
И ако някой си мисли, че системата ще го приеме спокойно, нека си припомни последните години. Нееднократно Николай Денков и други министри на образованието и науката застрашаваха баланса, политизираха системата, а тя отговаряше с протести, подписки, сезиране на институции.
Образованието реагира. Винаги! Реагира дори сега – когато само се завъртя едно име със спорна репутация дори в собствения си университет!
Верният модел следва да е търсене на баланс и компромис и безупречно познаване на проблемите – диалог, устойчивост, постепенна промяна без разкъсване на системата и визия в необозримото. Може да не е най-бързият, но системната промяна е най-правилния път.
Затова въпросът днес не е кой е „по-силен“. Въпросът е кой няма да счупи системата. Най-опасното в момента не е грешният човек.
Най-опасен е грешният модел.
Аз избирам модела, който не разделя, не концентрира и не създава нови линии на напрежение. Образованието има нужда не от доминация, а от баланс!
Проф. д-р Николай Цонков
