На 3 май светът отбелязва Деня на свободата на печата – дата, посветена на защитата на свободната журналистика и загиналите репортери.
Но в България тази дата звучи като ирония. От години страната ни се нарежда сред последните в Европейския съюз по медийна свобода. А зад статистиката се крие тежка реалност – пресата е все по-зависима, журналистите – все по-страхливи или смазани, а истината – все по-трудна за изричане.
От 1993 година насам, когато ООН обяви тази дата за официален ден на свободното слово, светът всяка година отдава почит на журналисти, загубили живота си в името на истината.
Според публикувания индекс на „Репортери без граници“, България се срива от 59-о до 70-о място по медийна свобода за последната година.
Организацията подчертава, че журналистите у нас са подложени на системен натиск, автоцензура и зависимости от икономически и политически интереси.
Оценката на „Репортери без граници“ е категорична – корупцията, политическите влияния и неефективната съдебна система правят държавата неспособна да защитава свободното слово.
Малкото независими медии в България често стават обект на натиск, а институциите не успяват да гарантират тяхната защита.
По повод 3 май Европейската комисия потвърди ангажимента си да подкрепя свободата и плурализма на медиите в ЕС.
„Журналистите са пазачите на нашата демокрация. Да ги защитим, означава да защитим нашите свободи и ценности“, заяви комисарят по демокрацията Майкъл Макграт.
В свят, в който дезинформацията се разпространява по-бързо от проверените факти, обществото все повече губи доверие в медиите.
Световният ден на свободата на печата ни напомня, че независимата журналистика е фундамент на всяка истинска демокрация.
В България все още има смели гласове. Но те се чуват все по-слабо. Повечето медии са подчинени на политически, икономически или корпоративни интереси. Истинската журналистика е изместена от поръчкови текстове, евтини скандали и пропаганда. А когато някой се осмели да задава неудобни въпроси или да разкрие нередностите – срещу него се стоварва целият апарат на натиск: политически атаки, съдебни дела, икономически саботаж.
Зависимостта на медиите не е само проблем на журналистите – тя засяга всеки български гражданин. Без свободна преса няма истинска демокрация. Без достъп до факти, хората не могат да направят информиран избор. А без контрол над властта – корупцията и безнаказаността процъфтяват.
На този 3 май не можем да празнуваме. Можем само да си припомним, че свободата на словото не е даденост – тя е битка. Всеки ден. Всяка дума. И всеки журналист, който още не е спрял да пита „Защо?“ – заслужава не само защита, но и подкрепа.
ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ!
Още новини четете в категория Новини
