На 6 септември Българската православна църква почита паметта на Светите мъченици Ромил и Евдоксий, живели в различни времена, но обединени от своята твърда вяра и мъченическа смърт.
Ромил бил началник на гвардията при римския император Траян в началото на II век. Когато владетелят научил, че сред войската му има хиляди християни, той заповядал всички те да бъдат лишени от звание и изпратени на заточение в арменския град Мелитин (днес Малатия, Източна Турция).
Тогава Ромил дръзновено застанал пред императора и не само защитил войниците, но и открито признал, че самият той е християнин. За своята смелост и изповед Ромил бил подложен на тежки мъчения, но не се отрекъл от вярата си. В крайна сметка бил обезглавен по заповед на Траян, а останалите войници били заточени и мнозина от тях намерили смърт чрез разпятие или мъчения.
Свети Евдоксий бил висш военачалник при император Диоклетиан в началото на IV век. Той изповядвал християнската си вяра открито, но в период на жестоки гонения се оттеглил със семейството си в село в Мала Азия. Там живеел в доброта и служение на хората.
Когато управителят на града узнал за неговата проповед и влияние върху местните, заповядал да бъде арестуван. Пред съда Евдоксий отказал да се отрече от Христа и със смелост изповядал своята вяра. През 311 г. той бил осъден на смърт заедно с други военачалници-християни. Името му – „Евдоксий“, което означава „доброславен“, останало символ на вярност и мъжество.
Животът и делото на светите мъченици Ромил и Евдоксий са ярко свидетелство за твърдостта на вярата и силата на християнското изповедничество, независимо от времето и мястото. Църквата ги почита като примери за духовна сила и непоколебимост пред лицето на смъртта.
Още новини четете в категория Новини
