На 11 януари православната църква почита паметта на Св. Теодосий

На 11 януари православната църква почита паметта на преподобни Теодосий Велики – един от великите стълбове на монашеството и основател на общежителните манастири.

Теодосий се ражда през 424 г. в село Магарион, Кападокия, в семейство на благочестиви родители. Наречен „Теодосий“ – „от Бога даден“, той от малък проявява стремеж към духовен живот. Пътуването му до Йерусалим и срещата с великия св. Симеон Стълпник оказват дълбоко влияние върху неговата духовна насоченост.

Св. Теодосий се уединява в пещера близо до Витлеем, където започва строг подвижнически живот – непрестанна молитва, Богосъзерцание и сурово въздържание. В продължение на 30 години той се храни с фурми и корени, което му донася даровете на чудотворство и прозорливост.

През 560 г. той основава първия си общежителен манастир – лаврата на св. Теодосий. В този манастир се събират над 600 монаси от различни националности, които служат на Бога в дух на братство и единство. Теодосий въвежда правилото за седемкратни молитви и утвърждава принципите на общежителния живот, което му донася прозвището „началник на общежитието“.

Освен духовен водач, Теодосий е пламенен защитник на православието. Той се противопоставя на ересите и утвърждава решенията на IV Вселенски събор. Заради вярата си претърпява заточение, но остава непоколебим в своята мисия.

Св. Теодосий предрича земетресението, което разрушава Антиохия, и след кратко време напуска този свят през 529 г. Погребан е във Витлеемската пустиня, а неговата памет се чества с песнопения, създадени от Йосиф Студит и Теофан Начертани.

На този ден празнуват имената: Богдан, Богдана, Богомил, Теодосий, Теодоси, Теодосия, Досьо.

Преподобни Теодосий Велики оставя трайно наследство като основател на общежителното монашество и вдъхновител на поколения монаси, предани на Христовия път.