Възможно примирие между Израел и „Хизбула“, нови американски санкции срещу иранския петролен сектор и напрежение около Ормузкия проток са сред основните теми в световния печат. Международните издания обръщат внимание и на твърденията на американското разузнаване за евентуална китайска помощ за Иран.
Кризата в Близкия изток остава една от водещите теми в световните медии. В центъра на вниманието са възможните разговори между Израел и Ливан, очакванията за примирие с „Хизбула“, американският натиск срещу Иран и несигурността около Ормузкия проток.
Британският Financial Times съобщава, позовавайки се на ливански служители, че скоро може да бъде обявено примирие между Израел и „Хизбула“. Според източниците на изданието това може да стане още тази седмица, след като израелските сили установят контрол над ключовия град Бинт Джбейл. Reuters също съобщава, че Израел продължава операциите си срещу позиции на „Хизбула“ в района на Бинт Джбейл, докато паралелно се обсъждат дипломатически стъпки.
Медии: Тръмп иска да сложи край на войната с Иран възможно най-скоро
Тръмп обяви възможни разговори между Израел и Ливан
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че израелски и ливански лидери ще разговарят, пише Times of Israel. В публикация в Truth Social той написа:
„Опитвам се да създам малко пространство за дишане между Израел и Ливан. Отдавна двамата лидери не са разговаряли – около 34 години. Това ще се случи утре. Чудесно!“
Тръмп не уточни кои лидери ще участват в разговорите. Reuters също съобщава за изявлението му, като отбелязва, че нито израелското, нито ливанското правителство са потвърдили публично подобна среща към момента на публикацията.
Преди тристранните разговори, организирани от САЩ тази седмица, Израел и Ливан за последно са водили преговори през 1993 г., но не на ниво лидери. Според Times of Israel Ливан вероятно ще настоява за примирие, преди да се съгласи на срещи на високо равнище с Израел. Израелският кабинет обаче досега отказва подобен ход, тъй като целта му остава да продължи натиска срещу „Хизбула“.
Британският Telegraph поставя въпроса дали Ливан изобщо има силата да разоръжи „Хизбула“, след като дори отзоваването на иранския посланик в Бейрут не е довело до фактическото му напускане на страната. Според изданието този случай показва слабостта на правителството на Жозеф Аун и ограничените му възможности да наложи контрол.
Скандален пост на Тръмп: Публикува образа си като Христос, после го изтри
САЩ затягат санкциите срещу иранския петролен сектор
На фона на блокадата на Ормузкия проток Вашингтон обяви ново затягане на санкциите срещу иранския петролен сектор, отбелязва Le Monde. Мерките са насочени основно срещу транспортната инфраструктура и включват около двадесет лица и организации, свързани с мрежата на петролния магнат Мохамад Хосейн Шамхани – син на Али Шамхани, близък съветник на иранския върховен лидер Али Хаменей. Според публикации в американски медии и двамата са били убити в първия ден на войната.
„САЩ предприемат мерки за решително ограничаване на способността на Иран да генерира приходи, докато той се опитва да вземе за заложник Ормузкия проток“, съобщи Държавният департамент в отделно изявление.
Иран блокира пролива след избухването на войната на 28 февруари. САЩ започнаха своя собствена блокада в понеделник. Associated Press съобщава, че американската блокада обхваща иранските пристанища и цели да принуди Техеран да отвори Ормузкия проток и да приеме мирно споразумение.
Във вторник американското министерство на финансите обяви, че няма да удължи временното смекчаване на част от санкциите срещу иранския петрол. То беше въведено миналия месец, за да се ограничат ефектите от войната в Близкия изток върху енергийните пазари.
Според Вашингтон мрежата „Шамхани“, която действа между Иран и Обединените арабски емирства, заобикаля санкциите чрез консултантски компании и морски фирми, които управляват различни части от търговския флот. Миналата година САЩ вече наложиха санкции на организации и кораби, свързани с тази мрежа.
Вървим към енергиен локдаун
Ирански заплахи срещу американските кораби
Френският Le Monde обръща внимание и на изказване на Мохсен Резаи, военен съветник на Моджтаба Хаменей. Той заплаши да потопи американски кораби и заяви, че би било „добре“, ако САЩ предприемат сухопътна инвазия.
„Бихме взели хиляди заложници“, каза той.
Резаи добави: „Аз изобщо не съм за удължаване на примирието“, като подчерта, че това е неговото „лично“ мнение. Той е ръководил Корпуса на гвардейците на Ислямската революция от 1981 до 1997 г. The Guardian също съобщава за тези заплахи на фона на американската блокада и засиленото напрежение в Ормузкия проток.
След Иран Доналд Тръмп намекна и за Куба: „САЩ могат да се отбият“
Ормузкият проток и рискът от мини
Френският Figaro пише, че американският флот разчита на европейско ноу-хау за войната с мини в Ормузкия проток. Според изданието иранските Гвардейци на революцията оставят съмнението за минирани навигационни пътища да влияе върху корабоплаването.
Дори ограничен брой мини може да има силен психологически ефект. За корабособствениците и застрахователите рискът често е достатъчен, за да спре или забави движението през стратегическия проток.
Иран, който не разполага с флот, сравним с американския, избира непряка стратегия. Заплахата идва както от бреговете, откъдето могат да бъдат изстрелвани дронове, така и от морското дъно. Гвардейците на революцията са посъветвали корабите да се движат възможно най-близо до бреговете „поради вероятността от наличие на противокорабни мини в основната зона“. Според Figaro това може да улесни насочването срещу тях.
Португалският Observador пише, че Иран е заплашил да блокира и Червено море, ако американската блокада продължи. Въпреки че Техеран няма излаз на Червено море, той може да разчита на съюзниците си в Йемен – хусите, които вече са заплашвали кораби в района.
FT: Брюксел поставя 27 условия на Петер Мадяр
Китай и въпросът за оръжията за Иран
New York Times отделя внимание на твърденията на американското разузнаване, че Китай може да доставя оръжие за Иран. През последните две десетилетия Пекин поддържа внимателен баланс в отношенията си с Техеран, като по-често предлага непряка помощ, вместо открити оръжейни доставки.
Темата отново стана водеща, след като американски официални лица заявиха, че разузнавателните агенции проверяват дали Китай е изпратил ракети на Иран през последните седмици. Тръмп предупреди, че ще наложи допълнително 50-процентово мито върху китайски стоки, ако това се потвърди. Reuters съобщава, че Тръмп е заявил, че е поискал от китайския президент Си Цзинпин да не предоставя оръжия на Иран, а според думите му Пекин е отрекъл да го прави.
Китай отхвърля обвиненията като „чиста измислица“. Американски представители също уточняват, че оценката им все още не е окончателна. Ако обаче подобна доставка бъде доказана, това би означавало важна промяна в начина, по който Пекин подкрепя най-близкия си стратегически партньор в Близкия изток.
Продажбите на китайско оръжие за Иран са били значителни през 80-те години, но почти са изчезнали през последното десетилетие заради ембаргото на ООН и санкциите на САЩ. Вместо това китайската подкрепа за Иран през последните години по-често се свързва с компоненти с двойна употреба – части, които могат да се използват и в граждански технологии, и в ракети или дронове.
Китай има сериозен интерес от овладяване на кризата. Около една трета от общия му внос на суров петрол идва от Персийския залив, припомня New York Times. Именно затова всяко продължително напрежение около Ормузкия проток засяга не само региона, но и глобалната икономика.
