Днес слушахме в ефира на NOVA NEWS евродепутатите Никола Минчев от ПП-ДБ и Renew Europe и Андрей Новаков от ГЕРБ-СДС и ЕНП. Те обясняваха в един тон как е било невъзможно България да е излъгала Брюксел за икономическите си данни.
Това твърдение обаче идва на фона на поредица от решения и действия, които повдигат сериозни въпроси. Намаляване на цени по услуги, които влизат в Хармонизирания индекс на потребителските цени, искане на авансови плащания от банки, отлагане на плащания по фактури, завишаване на капиталови разходи, използвани като буфер, и взимане от тях, за да се държи дефицитът в рамките на 3%.
В този материал ОТ УПОР представя няколко факта и обстоятелства, които поставят въпроса как България е отчитала икономическите си данни пред Европа.
Често се твърди, че подобна манипулация пред европейските институции е невъзможна. Историята на Гърция обаче показва друго. Самият шеф на гръцката статистика беше арестуван, след като разкри как са били манипулирани данните. През 2010 г. той пое гръцката статистика с цел да извади наяве истинския размер на гигантския дълг и дефицит, натрупан в страната.
Неговите точни изчисления обаче противоречаха на предишните фалшифицирани отчети на правителството. През 2017 г. той беше осъден на 2 години затвор условно от гръцкия Върховен съд. Това предизвика остри критики от страна на Европейската комисия и международни статистически организации. Този пример е важен, защото показва, че официалните числа не винаги са само технически въпрос. Понякога те се превръщат в политически инструмент.
намали дневната такса за болничен престой с цели 82.8% – от 5.80 лв. на 1 лв.
Решението беше прието без обществен дебат, без официално обяснение и с почти никакво медийно отразяване. Водещи по национални телевизии дори признаха, че не знаят каква е причината зад това действие.
Според разследване на Politico обаче промяната може да е част от по-широка стратегия за влияние върху инфлационните показатели, с цел постигане на изискванията за прием в еврозоната.
Намалението в болничната такса е оказало решаващо въздействие върху Хармонизирания индекс на потребителските цени, известен като HICP.
През април инфлацията спадна с 1.2 процентни пункта спрямо март. Само мярката за болничните такси е свалила инфлацията с 0.89 пункта, според икономически изчисления, цитирани от изданието.
Така 12-месечната инфлация се е понижила до 2.7%. Това е точно под критичната граница от 2.8%, определена от Европейската комисия като праг за еврозоната.
Поевтиняха и други услуги, които влияят върху индекса
Наред с болничните такси, поевтиняха и железопътните билети – с над 9%, както и пощенските услуги. Според бивш български правителствен служител, цитиран от Politico, това не е съвпадение:
„Добре известно е, че статистиката беше коригирана така, че да изглежда по-благоприятна – особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване.“
Това твърдение поставя директен въпрос: когато точно тези услуги поевтиняват в ключов момент за оценката на България, става дума за нормална политика или за целенасочено подреждане на числата?
Стив Ханке: „Не бих повярвал на тези инфлационни данни“
Стив Ханке, професор по икономика и архитект на валутния борд в България през 90-те години, коментира пред Politico:
„Не бих повярвал на тези инфлационни данни дори да мога да ги хвърля – толкова са недостоверни.“
Според него паричното предлагане расте с по-високи от нормалните темпове. Това не се отразява пропорционално в инфлацията и според Ханке подсказва възможна манипулация в методологията.
Банковият сектор и авансовите плащания
Друг важен елемент е свързан с банковия сектор. Министерството на финансите се опита да увеличи авансовия данък, който събира от банковата система. За да не се въведе данък върху свръхпечалбите, през 2024г. беше постигнато споразумение с Асоциацията на банките в България финансовите институции да внесат авансово целия данък върху печалбата, която очакват за тази година.
Миналата година Министерството на финансите обаче намира това за недостатъчно и очаква от банките да внесат 1.1 милиарда лева. Това означава авансово да се внесе данък върху прогнозната печалба за 2026 г. и евентуално дори за 2027 г.
Допълнително източници на ОТ УПОР от структурата на НАП информираха, че е имало брутални нарушения относно отчетените приходи.
Тук въпросът отново е същият: когато бъдещи приходи се изтеглят напред, за да се подобри текущата бюджетна картина, това нормална счетоводна техника ли е, или начин дефицитът да изглежда по-добре пред Брюксел?
Дефицитът и капиталовите разходи като буфер
Освен инфлационните показатели, съмнения буди и начинът, по който се управлява бюджетният дефицит.
Когато капиталови разходи се завишават, използват се като буфер, а след това от тях се взима, за да се държи дефицитът около 3%, това какво е?
Официално може да изглежда, че България покрива критериите. Реалният въпрос обаче е как ги покрива.
Полша не бърза към еврозоната
Докато България се напъваше да се присъедини към клуба на богатите, един участник, който мнозина биха приветствали – Полша, изглежда няма интерес да го направи. След победата на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в страната перспективата Полша да се присъедини към еврозоната в скоро време изглежда все по-далечна.
Полша има три десетилетия на постоянен икономически растеж. Нейният фондов пазар е в подем. Ръстът на брутния ѝ вътрешен продукт от 3.2% през миналата година според прогнозата на Международния валутен фонд надхвърля този на еврозоната от 0.8%. Въпреки това заявеното намерение на Полша да се присъедини към еврозоната не върви наникъде.
Големият въпрос остава
Затова, когато ни обясняват, че е невъзможно България да е подвела Брюксел, трябва да зададем прост въпрос. Ако цените на ключови услуги се намаляват в точния момент, ако банковият сектор внася данъци авансово, ако капиталовите разходи се използват като буфер, а дефицитът се държи на границата от 3%, това икономическа стабилност ли е?
Или е статистическа конструкция, направена така, че България да изглежда готова за еврозоната?
