Днес православните християни честват Въздвижение на Светия Кръст Господен, по-известен като Кръстовден – един от Дванадесетте велики християнски празници.
След страданията и разпятието на Христос кръстът се превръща в символ на жертвената любов, изкуплението и победата над злото. Българската православна църква извършва поклонение пред Светия кръст четири пъти годишно – на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
В народните вярвания нощта срещу Кръстовден е особена – смята се, че тогава Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. По традиция се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома приготвя обреден хляб – кръстова пита, украсен с кръст.
Празникът е свързан и с края на лятото и началото на есента. В миналото денят бележи началото на есенния селскостопански сезон – гроздобер и сеитба на зимните култури. На Кръстовден семената за посев се „освещават“.
Според църковното предание императрица Елена, майката на Константин Велики, открива Христовия кръст в Палестина. Кой е истинският кръст се разбира, когато чрез докосване с него възкръсва наскоро починал човек.
През 335 г. в Йерусалим е осветен храм над мястото на Гроба Господен. По време на тържеството епископът издига високо Светия кръст, за да го видят всички вярващи – оттам идва и името на празника „Въздвижение“.
Още новини четете в категория Новини
