По негово време християнската църква имала обичай да издържа множество бедни. Лаврентий раздал на бедните щедра помощ от парите, пазени в църквата, и сам посветил последните си дни в служба на ближните.
Множество християни се криели в пещери и подземия. Лаврентий ги посещавал, носел им храна и дрехи и ги утешавал с думи на любов и вяра. Господ му помогнал да облекчи тяхното страдание, като го дарил с чудотворна сила. Болните се изцерявали, когато възлагал върху тях ръка, слепи проглеждали.
Между това донесли на римския император, че уж Лаврентий изнесъл от църква и скрил богатите златни съдове и други скъпоценности. Управителят заповядал да го заловят и затворят в тъмница. Там го поверили на особения надзор на главния тъмничен началник Иполит. В тая тъмница се намирало голямо множество затворници. Лаврентий им говорил за Христа и чрез името на Господа изцерил някои болни, които се обърнали към Бога. На всичко това присъствал Иполит. Думите на Лаврентий и чудесата, които той извършил, подействали и на него. Той познал истината и с целия си дом приел християнската вяра.
Управителят призовал Лаврентий на съд. Когато Иполит му известил за това, Лаврентий казал: „Да вървим, защото и на тебе, и на мене се готви мъченически венец!“. И без страх отишъл при управителя.
На въпроса на управителя къде са скрити съкровищата, Лаврентий отговорил: „Дай ми срок от два дни и аз ще ти ги събера и покажа“. Управителят се съгласил. Тогава Лаврентий събрал всички бедняци и сиромаси, които Църквата издържала, представил ги на управителя в определения ден и му казал: „Ето съкровищата на християнската църква!“
Управителят страшно се разгневил и заповядал да подложат Лаврентий на мъчения. С необикновена твърдост св. архидякон понесъл мъченията. Той понасял всичко спокойно, благодарил на Господ и му въздавал славословия.
Управителят заповядал да го бият по устата с камъни. Но като видял, че и това мъчение не скланя Лаврентий да се отрече, казал на слугите си: „Донесете ми железен одър, за да почива на него тая нощ гордият Лаврентий!“.
Донесли одър и желязна скара, турили на нея мъченика, а под нея разпалили дървени въглища. Лаврентий с твърдост понасял ужасното страдание и казал на управителя: „Знай, че тия горящи въглени готвят на мене прохлада и почивка, а на тебе – вечни мъчения!“ След известно време Лаврентий се обърнал към слугите и им казал: „Изпекох се вече от едната срана, време е да ме обърнете!“.
Всички се чудели на неговото мъжество. През цялото време необикновена радост сияела по лицето на св. мъченик. Той с висок глас славел Господ, благодарял му и се молел за обръщане на враговете. С тая молитва той предал Богу душата си.
Източник: offnews.bg
Още новини четете в категория Новини
