Срещата на върха в Баку е белязана от дипломатически спорове и скептицизъм за бъдещето на климатичните финанси.
Развиващите се страни се нуждаят от най-малко 1 трилион долара годишно до края на десетилетието, за да се справят с предизвикателствата, породени от климатичните промени, според икономисти на преговорите на ООН за климата в Баку. COP29 изправя участниците пред трудната задача да договорят нова финансова цел, която да отразява необходимостта от глобален преход към по-зелена енергия и адаптиране към екстремни метеорологични явления.
„Парите са централна тема на COP29, чийто успех ще се измерва според това дали може да бъде договорена стабилна финансова рамка“, каза водещият преговарящ Ялчин Рафиев. Той отбеляза, че часовникът тиктака и че страните трябва да използват оставащото време за поемане на сериозни ангажименти. Въпреки това, преговорите са засенчени от политически конфликти, които заплашват да подкопаят резултатите.
Преди конференцията нов доклад от Независимата експертна група по климатично финансиране предложи увеличаване на годишната цел до 1,3 трилиона долара до 2035 г., ако мерките за климата не бъдат ускорени. Този призив за действие идва, след като предходната цел от 100 милиарда долара беше изпълнена със закъснение и основно чрез заеми, които според получателите е нужно да се променят към безвъзмездни средства.
Финансовите препятствия и дипломатическите сблъсъци
Заседанието на COP29 се провежда в атмосфера на разделение, особено по въпроса за ангажиментите на богатите държави. Победата на Доналд Тръмп в САЩ, който е скептично настроен към изменението на климата, предизвика съмнения относно бъдещата роля на Америка в климатичните преговори.
Франция също се изправи пред дипломатически пречки, след като нейният министър на климата отмени посещението си в Баку заради обтегнатите отношения с Азербайджан. Обвиненията на президента на Азербайджан Илхам Алиев към САЩ и ЕС в лицемерие при климатичните действия усложниха преговорите. Междувременно Аржентина оттегли своята делегация от конференцията след изявленията на президента Хавиер Милей, който нарече глобалното затопляне „измама“.
Подкрепа за климатичното финансиране от международните банки
За да бъде запълнен финансовият дефицит, световните банки, като Световната банка, се ангажират с увеличаване на своето финансиране за климата с 60% до 2030 г., а частният сектор обещава допълнителни инвестиции. Азербайджанската банкова асоциация обяви, че местните банки ще инвестират 1,2 милиарда долара за проекти, свързани с прехода към нисковъглеродна икономика.
Предизвикателства и нужда от консенсус
COP29 отразява колко трудно ще бъде да се постигне споразумение в тази политически напрегната среда. Очаква се, че ако САЩ се оттеглят от бъдещи климатични споразумения, напрежението за финансиране ще се засили, а развиващите се страни ще останат зависими от подкрепата на международни банки и фондации.
Източник: reuters.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
