99 години от рождението на Георги Парцалев. Поклон пред паметта му!

99 години от рождението на Георги Парцалев. Поклон пред паметта му!

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости“

Над 30 роли в театъра, 14 в телевизията и 25 в киното.

Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Малцина знаят, че родителите на Парцалев мечтаели да го видят дипломиран доктор и не давали да обели дума за актьорска кариера.

Работи в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

„За една сълза актьорът трябва да работи от първото действие, за да я види в последното. Така е в театъра” – казва големият актьор.

През 1958-ма е и първата му роля в киното в „Любимец №13”. Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената – Парцалев е фантастичен във всички следващи продукции – в уникално смешния филм „Кит”, който вади на светло всичките ни политически и национални комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”. 

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. На негово име са наречени улица и читалището в родния му град Левски. Открита е къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му. От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

„Георги Парцалев бе получил таланта си направо от ръцете на Бога, за да го раздаде на хората и нито за миг не изневери на неговата заръка. Зали, площади и стадиони, пълни с хора, се превиваха от смях. Достатъчно бе на афиша да бъде изписано името му и хората знаеха при кого отиват. Още с появата си на сцената гръмваха аплодисменти, както за никого другиго. Широката му усмивка озаряваше всеки, неповторимият му глас имитираше мало и голямо.“ – Вели Чаушев

„Парцалев беше аристократ, джентълмен към жените. Той беше мъдрец, четеше много, знаеше много” – Латинка Петрова.

Източник: www.libruse.bg

Още новини четете в категория Новини

Не пропускайте – последвайте ни в Google News