На 1 май множество държави по света отбелязват Международния ден на труда и работническата солидарност – празник, посветен на правата на трудещите се и социалната справедливост.
Началото на честването се поставя през 1886 г. в САЩ, когато над 300 000 работници участват в национална стачка, настоявайки за въвеждане на осемчасов работен ден. Въпреки първоначалния отпор от страна на работодателите и властите, този протест поставя основите на глобално движение за защита на правата на работниците.
В страни със социалистически и комунистически режими, включително Народна република България, 1 май придобива особено значение. От 1945 г. насам, денят се отбелязва с масови манифестации, в които участието на държавните служители е задължително. Празникът символизира ръководната роля на работническата класа в управлението на държавата и социалния напредък.
След промените от 1989 г., макар 1 май да остава официален и неработен ден, държавната власт не организира официални прояви. Честването се запазва предимно сред политически формации с леви убеждения – социалисти и комунисти.
Интересен е фактът, че САЩ и Канада не отбелязват Международния ден на труда на 1 май, а празнуват „Деня на труда“ (Labor Day) в първия понеделник на септември.
Днес 1 май се чества като официален празник в редица страни, включително Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия, както и в повечето страни от Европа, Азия и Латинска Америка.
Още новини четете в категория Новини
