Украинският президент Володимир Зеленски разговаря с чуждестранния кореспондент на ABC News Джеймс Лонгман в Харков, Украйна, на 16 май 2024 г.
„Ситуацията е много сериозна“, казва Зеленски. „Не можем да си позволим да загубим Харков.“
Докато стоеше близо до ранените войници, той беше категоричен, че забавянето на американската помощ има пряко отражение върху войната и ситуацията по североизточната граница. Стотици хора са загубили живота си или са били ранени през последните няколко дни, каза той. Много от тях са войници от този регион, затова за него е важно да бъде там и да ги подкрепи, каза той.
Америка ли е виновна, попитахме го, за това, което се случва сега в Харков?
„Вината е на целия свят“, отговори той. „Те дадоха възможност на Путин да окупира страната. Но сега светът може да помогне.“
Той винаги внимава да не критикува САЩ, но това беше малко по-откровен Зеленски, отколкото обикновено го виждаме.
Попитахме го как според него е преминало посещението на държавния секретар Антъни Блинкен тази седмица. В сряда висшият дипломат на САЩ обяви отпускането на допълнителни 2 млрд. долара помощ, които се прибавят към обещаните в края на април 60 млрд. долара. Зеленски направи пауза. Усетих разочарованието му.
„Диалогът е добър“, казва той. „Но сега имаме нужда от помощ.“
Тук, близо до жестоките сражения на фронтовата линия, има усещането, че посещението не е нещо повече от демонстрация на подкрепа.
„Всичко, от което се нуждаем, са две системи „Пейтриът““, каза той. „Русия няма да може да окупира Харков, ако разполагаме с тях.“
Казах му, че много американци са притеснени от това колко много пари се харчат за Украйна. И в тази изборна година това ще бъде въпрос, на който американските гласоподаватели ще обърнат внимание.
„Тези пари не се дават на Украйна“, каза той. „Това са пари, похарчени в американски заводи, създаващи американски работни места… И ние не просто се борим за нашата свобода. Ако не беше Украйна, това щеше да е друга държава“.
След като президентът си тръгна, се върнахме при някои от войниците, които той беше посетил.
Максим, който едва не загина във Вовчанск в сряда, беше вдигнал крака си с три огромни метални щифта, които го държаха прав. Това са мъжете, които защитават Харков. Той не изглеждаше твърде радостен от медала си.
„Това е чест“, каза ми той. „Но бих предпочел да го връча на мъжете, които спасиха живота ми“.
Още новини четете в категория Новини
