След победата на Петер Мадяр над Виктор Орбан в Унгария част от европейските лидери си отдъхнаха. Според анализ обаче вниманието на ЕС вече се измества към България и Румъния, където политическите сътресения и популистките формации поставят нови въпроси пред Брюксел.
Победата на Петер Мадяр над Виктор Орбан на изборите в Унгария през април е била приета с облекчение от много европейски лидери. Според анализ на The Economist, цитиран от dnes.dir.bg, това обаче не означава, че тревогите на ЕС в Централна и Източна Европа са приключили.
„За пръв път от години в стаята няма руснаци“, пошегувал се полският министър-председател Доналд Туск на среща на върха на Европейския съюз през същия месец. Погледът към югоизток обаче дава по-малко поводи за спокойствие, се казва в текста.
На 8 май Румен Радев, описан в анализа като „проруски настроен популист“, е положил клетва като министър-председател на България след победата си на изборите в края на април. Само няколко дни по-рано, на 5 май, либералният премиер на Румъния е бил свален с вот на недоверие, подкрепен от център-левицата и от набираща сила националистическа десница.
Въпросът: ново проблемно звено в ЕС?
Основният въпрос в анализа е дали България и Румъния могат да заменят Унгария като проблемното звено в Европейския съюз.
Според текста икономическата стагнация предизвиква политически сътресения и в двете държави. Посочва се, че миналата година цените в България са нараснали с 3,5%, а в Румъния с 6,8%, при средно 2,5% за ЕС. Растежът в България остава силен, но през първото тримесечие БВП на Румъния е бил с 1,7% по-нисък спрямо същия период на предходната година.
Според анализа тези процеси тласкат избирателите към популистки формации.
Радев и победата на „Прогресивна България“
В текста се припомня, че Румен Радев е бивш командир на Военновъздушните сили и от 2017 г. е заемал поста президент. Кампанията му за министър-председател е описана като антикорупционна, с обещание да бъде демонтиран българският „олигархичен модел на управление“ и да бъде възстановена независимостта на съдебната система.
Според анализа Радев свързва корупцията в България с неравенството в доходите, определено като най-високото в ЕС. В текста се цитира и оценка, че корупцията в страната е сред най-тежките в съюза според Transparency International.
След осем избора за пет години българските избиратели са били изтощени и са търсили политическа фигура, която да сложи край на нестабилността. „Прогресивна България“ е спечелила почти 45% от гласовете, като така Радев става първият премиер от десетилетия, чиято партия има самостоятелно мнозинство в парламента.
Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии е цитиран с оценката, че роля е изиграла „умората, породена от липсата на една-единствена партия, предлагаща ясна алтернатива“.
„Справедливи цени“ и руската тема
Новото правителство бързо е показало популистки инстинкти, се казва в анализа. Като пример е посочено предложението от 11 май за въвеждане на „справедливи цени“ за потребителски стоки, което би задължило търговците да обосновават увеличенията на цените или да бъдат глобявани.
Икономическият популизъм според текста личи и в подхода на Радев към Русия. В анализа се посочва, че премиерът твърди, че санкциите „вредят на икономиките както на Русия, така и на ЕС“, настоява за увеличаване на вноса на руски изкопаеми горива и смята, че Европа трябва да спре доставките на оръжие за Украйна и да настоява за бързо мирно споразумение.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е цитиран с реакцията, че е „впечатлен“.
Румъния също е в политическа криза
Анализът разглежда и Румъния, където центристките сили са описани като отстъпващи.
Преди година Никушор Дан е победил Джордже Симион от националистическия Алианс за обединение на румънците на президентските избори. Назначеното от него правителство обаче не е разполагало със стабилна парламентарна подкрепа и се е опитвало да прокара мерки за бюджетни икономии заради най-големия бюджетен дефицит в ЕС.
След приемането на орязан бюджет в края на март Социалдемократическата партия е напуснала коалицията и се е съюзила с AUR, за да свали правителството. Джордже Симион е цитиран с думите: „Така наречените проевропейци донесоха единствено данъци, война и бедност“.
Според текста AUR е най-популярната партия в Румъния с подкрепа от 33% в социологическите проучвания.
Риск от нов подблок по модела на Орбан
Авторите поставят въпроса дали либералите в ЕС трябва да се тревожат от появата на нов подблок по модела на Орбан.
За Румъния се посочва, че Симион не изпитва особени симпатии към Русия, но се противопоставя на помощта за Украйна. Ако дойде на власт, той би могъл да блокира планове за производство на украински дронове в Румъния и да разстрои ролята на страната в обучението на украински пилоти на изтребители.
В същото време анализът допуска, че Радев може да се окаже по-малко проблемен, отколкото подсказват думите му. Българските отбранителни компании са отбелязали подем след началото на войната, продавайки на Украйна боеприпаси от съветски тип. Посочва се и планът на германската компания „Райнметал“ за завод за снаряди в България на стойност 1 млрд. евро, частично финансиран чрез SAFE.
„България разглежда страните от ЕС като своето естествено семейство, но си запазва правото да поддържа собствени позиции“, казва вицепремиерът Иво Христов.
Корупцията и връзките със САЩ
По отношение на корупцията анализът признава, че Радев говори убедително. Посочват се обещанията му за бързи съдебни реформи, освобождаването на заместник-ръководителя на Агенцията за национална сигурност заради предполагаема политическа намеса и плановете за парламентарна антикорупционна комисия.
В същото време текстът предупреждава, че борбата с корупцията изисква дългосрочен институционален ангажимент, а една изборна победа може да не промени много.
Най-тревожна за част от европейците е представена близостта на Радев с Америка. Анализът отбелязва, че той е завършил американска програма за обучение на пилоти от военновъздушните сили, често изтъква връзките си със САЩ и споделя реалистични външнополитически възгледи, близки до идеи, популярни в средите на MAGA.
Желанието му за край на войната в Украйна и възстановяване на търговията с Русия според анализа вероятно би се харесало на вицепрезидента на Доналд Тръмп Джей Ди Ванс.
Финалната оценка е, че това не са съвсем „руснаци в стаята“, но за хора като Доналд Туск е достатъчно близо до тях.
