Владимир Путин заяви, че вижда шанс за мирно споразумение между Русия и Украйна, и разкри, че двете страни продължават да поддържат преки контакти, основно чрез специалните си служби. Руският президент каза на Източния икономически форум във Владивосток, че САЩ, Китай и други държави могат да помогнат, но окончателната договореност трябва да бъде постигната от Москва и Киев.
„Има ли шанс? Според мен да, има“, заяви Путин.
Той посочи, че контактите с администрацията на Доналд Тръмп също продължават, но обвини Киев, че с атаките по търговското корабоплаване и предупрежденията за рисковете пред гражданската авиация затруднява връщането към пълноценни двустранни преговори.
Руският президент заяви, че редица държави са готови да съдействат за дипломатическо уреждане. Сред тях той посочи Съединените щати и Китай, като отбеляза, че Си Дзинпин редовно повдига въпроса за мирното решаване на войната в разговорите им.
Според Путин обаче външните посредници могат само да подпомогнат процеса.
„В крайна сметка този проблем трябва да бъде решен от държавите, които участват в конфликта – Русия и Украйна“, заяви той и определи този подход като правилен.
Един от най-съществените нови детайли в изказването беше потвърждението, че комуникацията между Москва и Киев не е прекъснала напълно.
„Контакти действително има. Те продължават и в момента, преди всичко по линия на специалните служби“, каза Путин. Той обаче добави, че засега не може да прецени доколко тези разговори приближават страните към споразумение.
Формални преки мирни преговори между Русия и Украйна не са провеждани от февруари. През последните месеци двете страни вместо това увеличиха далекобойните удари по територията на противника, а конфликтът в Черно море също се изостри.
Руският президент отдели специално внимание на американското посредничество. По думите му Москва продължава контактите с администрацията на Доналд Тръмп и иска постепенно възстановяване на пълноформатните отношения със Съединените щати.
„Президентът Тръмп, доколкото разбирам, усещам и виждам, е настроен за такава позитивна, конструктивна работа“, заяви Путин. Той посочи като действащи канали както специалните служби, така и представителите, които американският президент изпраща за разговори с Москва.
Само миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф беше в Москва и разговаря с ръководители на руските разузнавателни служби. Кремъл потвърди тогава, че Ратклиф не се е срещал лично с Путин, но съдържанието на разговорите му е било докладвано на руския президент.
Атаките по търговски кораби остават пречка
Наред с по-оптимистичните думи за мир Путин отново използва остър тон към украинското ръководство. Той посочи атаките срещу граждански и търговски кораби в Черно море като една от причините, които според Москва затрудняват политическия диалог.
Нападенията по корабоплаването рязко се увеличиха през последните седмици. Reuters документира повредени търговски кораби от различни държави, а част от плавателните съдове вече използват импровизирани защити от дронове при преминаването си през Черно море и Босфора.
Предупреждението на Зеленски за руското небе
Втората тема, която Путин постави, е предупреждението на Володимир Зеленски към международните авиокомпании и застрахователи. Украинският президент заяви, че нарастващото присъствие на украински дронове прави руското въздушно пространство все по-рисково и призова превозвачите да отчитат тази заплаха.
Зеленски изрично подчерта, че Украйна няма да атакува граждански самолети и че целите ѝ са военни. На следващия ден Киев поиска от Международната организация за гражданска авиация ICAO да препоръча на държавите да преустановят гражданските полети над Русия.
Путин обвини Киев в „държавен тероризъм“
Руският президент определи атаките срещу търговски кораби и предупрежденията за гражданската авиация като „проява на държавен тероризъм“. По думите му подобни действия „безусловно усложняват възможностите за провеждане на двустранни мирни преговори“.
Путин отправи обвинение и към западните държави, подкрепящи Киев. Според него съюзниците на Украйна, които не реагират на действията, определяни от Москва като терористични, „се превръщат в съучастници в международния тероризъм“.
Около 100 кораба са били повредени според Путин
Отделно, по време на пресконференцията си в Бишкек на 1 септември, Путин призна значителен ефект от украинската кампания срещу руското корабоплаване. По думите му около 100 плавателни съда са били повредени за 40 дни, като около 40 от тях са пострадали само през първите две седмици.
Той изрично подчерта, че говори за повредени, а не за унищожени кораби. Според собствената оценка на руския президент общите щети са достигнали приблизително 1% от БВП на Русия, което той определи като сериозно, но не и критично.
При атаките има и загинали моряци, включително чуждестранни граждани. Путин посочи конкретно граждани на Турция и Азербайджан сред жертвите.
Русия отрича да подготвя нова мобилизация
На същата пресконференция в Бишкек Путин категорично отхвърли слуховете, че след парламентарните избори Русия ще започне нова вълна на мобилизация.
Той ги нарече „пълни глупости“ и „информационна атака срещу Русия“. По думите му броят на гражданите, които доброволно подписват договори с въоръжените сили, е достатъчен и в момента няма необходимост от ново мобилизационно решение.
Спекулациите за мобилизацията се засилиха именно преди изборите за Държавната дума през септември. AP отбелязва, че въпросът се появява на фона на нарастваща умора от войната и значително увеличаване на украинските дронови атаки по руска територия през лятото.
