Владимир Путин е бил готов да обсъди изтеглянето на руските войски до позициите отпреди пълномащабното нахлуване в Украйна още през февруари 2023 г., но Володимир Зеленски и тогавашният ръководител на президентската канцелария Андрий Ермак са отказали териториалните отстъпки, заложени в предложението. Това разкрива разследване на Financial Times за неофициален мирен план, обсъждан близо година след началото на войната.
Предложението е предвиждало Русия да се оттегли от по-голямата част от териториите, окупирани след 24 февруари 2022 г., а Украйна да получи гаранции за сигурност от държави членки на НАТО. В замяна Киев е трябвало да приеме фактическия руски контрол над Крим и да осигури сухопътен коридор до полуострова.
Инициативата е разработена от група неофициални посредници, сред които американският адвокат Ричард Кон, инвестиционният банкер Боб Форсман, германският бизнесмен Матиас Варниг и украинският продуцент Александър Роднянски. Варниг, който от десетилетия познава Путин, е поддържал пряк контакт с руския президент, докато Роднянски е имал достъп до украинското ръководство. През януари 2023 г. посредниците се събрали на испанския остров Гран Канария, където изготвили проект за прекратяване на войната.
На 1 февруари Варниг съобщил на останалите участници, че Путин е разгледал документа подробно, като е отбелязвал отделни текстове и е предложил промени. Според разказа му руският президент е приел предложената линия на разграничение като основа за преговори.
Москва е трябвало да запази Крим и частите от Донбас, които контролираше преди началото на инвазията. Путин продължавал да настоява Украйна да не става член на НАТО, но е допускал присъединяването ѝ към Европейския съюз и отделна система от гаранции за сигурност. Според Варниг руският президент е заявил, че ако бъде постигнато съгласие за границите и членството в НАТО, останалите въпроси могат да бъдат обсъждани.
Зеленски и Ермак отказали териториалните отстъпки
От украинска страна Александър Роднянски е представил предложението на Зеленски и Ермак, но не е успял да ги убеди да разгледат подробно документите. Според неговия разказ двамата категорично отхвърлили възможността за териториални отстъпки. Те смятали, че украинската армия може да постигне достатъчно големи успехи на бойното поле, за да получи повечето от предложените условия, без да се отказва от контрол над територии.
По това време Киев е бил окуражен от отвоюването на Херсон през есента на 2022 г. и е очаквал нови военни победи. Роднянски описва пред Financial Times и начина, по който украинското ръководство е гледало на перспективите пред войната. По негови впечатления Зеленски и Ермак се държали така, сякаш руската армия ще се разпадне подобно на армията на Саурон в края на „Властелинът на пръстените“. Когато той направил това сравнение пред тях, двамата се засмели и се съгласили.
Тогава украинското ръководство е разчитало на предстояща контраофанзива, която впоследствие не успя да постигне очаквания голям пробив.
Украински депутат: Русия била готова да върне Запорожката АЕЦ
Украинският депутат Олексий Гончаренко потвърди съществуването на мирния проект и разкри допълнителни подробности за условията, които според него са били обсъждани.
По думите му Русия е била готова да върне Запорожката атомна електроцентрала на Украйна. Проектът предвиждал и около 300 милиарда долара замразени руски активи да бъдат използвани за възстановяване на страната, включително на териториите под руски контрол.
Предвиждало се е Украйна да приеме фактическия контрол на Москва над Крим, без да признава юридически полуострова за руска територия. Киев е трябвало да се откаже със закон от опитите да си върне Крим с военни средства.
Според Гончаренко Русия е била готова да се изтегли и от Мелитопол, но е настоявала да задържи Токмак заради сигурността на сухопътния коридор към Крим. Автомобилната и железопътната връзка до полуострова е трябвало да бъдат изградени за руска сметка.
Депутатът посочва руския милиардер Роман Абрамович като ключова фигура в обсъжданията. Подробностите за Запорожката АЕЦ, замразените активи и отделните населени места произхождат от неговите твърдения и не са част от публикуваните от Financial Times условия.
Какво се случило с мирната инициатива?
Посредниците се надявали да бъде постигната договореност преди първата годишнина от началото на войната на 24 февруари 2023 г. Разговорите обаче постепенно прекъснали заради отказа на Киев да приеме териториални отстъпки и спорове около участието на Вашингтон.
Според разказа на Варниг Путин поискал съветникът му Юрий Ушаков да установи дали американските посредници действително разполагат с одобрението на администрацията на Джо Байдън. По-късно Варниг предал, че Вашингтон не вижда необходимост от този канал и предпочита съществуващите официални контакти.
Бивши американски служители оспорват тази версия пред Financial Times. Според тях Ушаков не е повдигал подобен въпрос пред американския съветник по националната сигурност Джейк Съливан, а администрацията на Байдън не е разглеждала проекта като официално мирно предложение.
Без ясно одобрение от Вашингтон посредническият канал изгубил значението си. Участниците прекратили опитите си да придвижат документа до реални преговори.
Три години по-късно условията са различни
През 2023 г. Зеленски и Ермак са отказали да обсъждат териториални отстъпки, уверени, че украинската армия ще постигне нови успехи. Последвалата контраофанзива не доведе до очакваното освобождаване на окупираните територии, а руските искания впоследствие станаха по-широки.
Днес Киев отново участва в усилия за договаряне на мир, но при различна военна обстановка. Разликата между предлаганите през 2023 г. условия и настоящите руски искания придава ново значение на решенията, взети от украинското ръководство преди близо четири години.
В разследването на Financial Times Варниг продължава да поддържа, че Путин е бил готов на компромис. Бивши американски представители обаче оспорват искреността на намеренията му и смятат, че руският президент е преследвал пълна победа над Украйна.
