Украйна губи войната, а най-големите ѝ проблеми вече не са само на фронта. Киев остава без достатъчно хора, изпитва критичен недостиг на ракети за противовъздушната си отбрана и се приближава към сериозна финансова криза, докато европейските му съюзници продължават да обещават подкрепа без ясен план как тя може да доведе до победа.
Това е централната теза на Оуен Матюс в остър анализ за британското издание The Spectator, озаглавен директно „Украйна губи войната“. Според автора последната дипломатическа мисия на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър е показала три неприятни за Киев факта: Владимир Путин не е отстъпил от основните си цели, Доналд Тръмп не разполага с нов мирен план, който да промени позицията на Кремъл, а Украйна постепенно губи ресурсите, необходими, за да продължава войната при сегашните условия.
Матюс започва анализа си от разговорите на Уиткоф и Къшнър първо в Москва, а след това в Киев. Преди мисията Доналд Тръмп обяви, че хората му ще занесат нови идеи за прекратяване на войната. След продължилата повече от три часа среща в Кремъл обаче Путин отново постави познатите руски искания – целия Донбас, демилитаризация на Украйна и промяна на условията за бъдещата ѝ сигурност.
Американският подход остава различен. Уиткоф и Къшнър се опитват да представят мира не само като политически компромис, а като възможност за възстановяване на икономически отношения, инвестиции и големи бизнес проекти между Русия и САЩ.
Юрий Ушаков потвърди след срещата, че икономическите въпроси и потенциални големи руско-американски проекти са били обсъждани подробно.
За Матюс точно тук се намира едно от големите противоречия в стратегията на Тръмп. Според него Кремъл не взема решенията си за войната според това кое е най-добро за руската икономика. Ако това беше основният мотив, пише авторът, Путин изобщо нямаше да започне пълномащабната инвазия през 2022 г.
Матюс: И Зеленски греши за шансовете на Украйна
Критиката му обаче не е насочена само към Вашингтон. Според Матюс Володимир Зеленски също продължава да надценява възможността Украйна да победи Русия или дори да спре продължителното руско придвижване на изток.
Руските сили продължават да напредват към ключовия отбранителен пояс около Славянск и Краматорск. Боевете са бавни, тежки и изтощителни, но натискът върху украинските позиции остава постоянен, а проблемът с недостига на личен състав все повече тежи върху отбраната. Reuters също описва предстоящите сражения в Донецка област като потенциално едни от най-важните за годината. За автора на The Spectator обаче още по-сериозната опасност е във въздуха.
„Нападението стана по-силно от отбраната“
Руските далекобойни средства стават по-масови, по-бързи и по-разрушителни. Матюс обръща внимание на новото поколение реактивни дронове „Геран“, които Русия използва все по-често, както и на увеличаващото се производство на балистични и крилати ракети. Комбинацията позволява на Москва да изпраща все по-големи вълни срещу украинските градове и инфраструктура.
Украинският специалист по отбранителни технологии Серхий Бескрестнов предупреждава, че балансът вече се измества в полза на атакуващата страна. Според него Украйна трудно ще получи достатъчно ракети, за да защити напълно градовете си през предстоящата зима.
Това е особено важно за системите Patriot. Киев се опитва да осигури нови количества, включително чрез договори за приблизително 1000 прехващача с помощта на европейските партньори, но по-голямата част от тях няма да пристигне веднага. Украинското правителство настоява съюзниците му да освободят ракети от собствените си складове още сега.
За Матюс именно този недостиг е един от символите на задълбочаващия се украински проблем: Русия може да увеличава натиска по-бързо, отколкото западната отбранителна индустрия успява да възстановява украинските запаси.
Санкциите не постигнаха обещаното
След тактическия проблем идва стратегическият. Матюс е категоричен, че западните санкции срещу Русия в общи линии са се провалили в основната си задача – да ограничат способността на Москва да продължава войната.
Руският военно-промишлен комплекс не беше парализиран. Напротив, производството на ракети, боеприпаси, дронове и друга военна техника беше увеличено, а Москва успя да преструктурира значителна част от търговията си към Азия и други пазари.
Цената за Русия е огромна. Военните и силовите разходи вече заемат изключително голяма част от федералния бюджет, а икономиката работи все повече около нуждите на войната.
Украинските атаки също причиняват сериозни щети – включително върху нефтопреработвателните мощности, горивните запаси и логистичната инфраструктура. Но тезата на Матюс е, че Путин е готов да плаща тази цена. Последните му разговори с американските представители според автора само са потвърдили това.
Тройният провал на Европа
Най-острата част от текста е насочена към европейските съюзници на Киев. Матюс говори за троен стратегически провал. Първият е икономически. Европа говори за санкции и изолиране на Москва, но през значителна част от войната продължи да плаща милиарди за руски енергийни ресурси.
Вторият е военен. Страхът от ескалация и желанието европейските армии да запазят собствените си ограничени запаси според него попречиха на Киев да получи достатъчно далекобойни средства и противовъздушна отбрана в моментите, когато те можеха да имат най-голямо значение.
Германските Taurus са най-очевидният пример. Украйна години наред настояваше за тях, но Берлин отказваше да ги предостави за удари дълбоко на руска територия.
Третият провал според Матюс е най-сериозният – Европа твърде дълго е отказвала да разглежда сериозно преговорите с Кремъл, докато едновременно с това е насърчавала Украйна да продължава войната с обещанието за подкрепа „толкова дълго, колкото е необходимо“.
Обещания без план за победа
Именно това според The Spectator е довело до най-лошия възможен резултат. Западът не даде на Украйна достатъчно сила, за да постигне решителна победа, но същевременно дълго време не предложи реален политически път към прекратяване на войната.
Многократно повтаряното обещание за помощ „колкото е необходимо“ според Матюс е било фундаментално подвеждащо, защото никога не е било придружено от ясна дефиниция как изглежда победата и какви ресурси Западът действително е готов да похарчи за нея.
Москва междувременно се убеди, че не воюва само срещу Украйна, а срещу целия „колективен Запад“, докато същият този Запад продължаваше да купува част от руските енергийни ресурси. За автора тази стратегия започва да се сблъсква с финансовите си граници.
Киев е изправен пред дупка от около 26 млрд. евро
Украинското правителство вече е изразходвало значителна част от планираното за отбрана през 2026 г., а допълнителната нужда се оценява на около 26–27 млрд. евро. Киев настоява част от средствата, предвидени за следващата година, да бъдат предоставени по-рано.
ЕС вече договори заем от 90 млрд. евро за 2026 и 2027 г., но Матюс смята, че това показва колко трудно европейските столици мобилизират нови огромни пакети след повече от четири години война.
Така Украйна влиза в зимата едновременно с недостиг на хора, критично ограничена ПВО и необходимост от още десетки милиарди евро. И точно тук според автора военното изтощение започва да се превръща и във финансова криза.
Корупционните скандали удрят Зеленски отвътре
Паралелно с войната украинският президент е изправен и пред сериозна политическа буря у дома. Матюс обръща внимание на поредицата корупционни разследвания около украинската власт, както и на последната операция срещу предполагаема схема за защита на измамни колцентрове от служители на Главната прокуратура.
Скандалът вече доведе и до оставката на главния прокурор Руслан Кравченко, който заяви, че решението му е политическо и отрече да има участие в разследваната схема. The Spectator посочва и разследването на The New York Times за украинските военни поръчки. Секретни одити показват загуби от около 1,2 млрд. долара само през 2024 г. вследствие на надплащане, неизпълнени договори, измами и лошо управление.
Тези случаи според Матюс вече не могат да бъдат разглеждани просто като отделни скандали. Те подкопават общественото доверие точно когато украинското ръководство иска от гражданите още мобилизация, още жертви и още години война.
Сблъсъкът между СБУ и ГУР
Допълнително напрежение предизвика въоръженият конфликт между представители на Службата за сигурност на Украйна и военното разузнаване ГУР. При инцидента бяха ранени трима души от военното разузнаване, а Зеленски нареди разследване.
Матюс вижда случилото се като още един симптом на нарастващото напрежение във властта – дотолкова, че според него част от украинците вече започват да си задават въпроса дали страната не се връща към хаоса и войните между силови групировки от 90-те години.
Корупцията вече се превръща в по-голям страх
The Spectator цитира и проучване на SOCIS, което показва колко сериозен е вътрешният проблем. Голяма част от анкетираните украинци поставят корупцията сред най-тежките заплахи за държавата, а близо 57% възлагат лична политическа отговорност на Зеленски за нейното разпространение.
Същите данни показват трудна перспектива за президента при евентуални бъдещи избори, като няколко негови потенциални съперници биха го победили при хипотетичен балотаж.
Матюс използва тези числа, за да аргументира тезата си, че военният натиск върху Украйна вече е придружен от политическо изтощение.
„Повече оръжия няма да ни спасят“
Именно затова авторът вижда промяна и в европейския политически климат. Той посочва възхода на сили, които искат директно възстановяване на диалога с Москва. Сред тях е Алис Вайдел от AfD, която настоява за открит канал към Русия и търсене на мирно решение.
Матюс цитира и бившата говорителка на Зеленски Юлия Мендел, според която в Европа се появяват нови политически сили, които могат да отворят различен път. Нейната формулировка е пределно директна:
„Повече оръжия няма да ни спасят.“
За Матюс това е знак, че политическото табу около преговорите с Путин постепенно се разпада.
Всяко следващо предложение е по-лошо за Киев
Матюс отбелязва, че всяко следващо предложение за мир от началото на войната е било по-неизгодно за Киев от предишното. Колкото повече Русия укрепва позицията си на фронта, толкова по-висока става цената, която Москва иска за прекратяване на бойните действия.
Авторът очаква Путин да продължи тежките удари по украинските градове и инфраструктура в опит да отслаби Киев допълнително преди евентуално окончателно договаряне.
Според него това може да изведе войната към решение при значително по-благоприятни за Москва условия още през следващата година.
Америка вече не преследва пълна украинска победа
Администрацията на Тръмп според Матюс отдавна се е отказала от целта Украйна да постигне пълна военна победа. Вашингтон сега се опитва да намери компромис и все по-често говори за икономическите ползи от прекратяването на войната. Вместо за възстановяване на украинския контрол върху всички територии със сила.
Последната мисия на Уиткоф и Къшнър потвърждава този подход. Американците говорят за нови идеи, за бъдещи икономически отношения и за възстановяване на преговорите, но засега няма пробив по териториалните въпроси.
За историците, пише Матюс, ще остане въпросът дали ограничаването на американската военна подкрепа не е помогнало само да се сбъдне собствената прогноза на Вашингтон, че Украйна не може да победи.
Европа говори много, но няма план
Финалът на анализа е най-тежката присъда към европейската политика. Европа продължава да обещава подкрепа на Украйна и да настоява, че няма да позволи Москва да спечели войната. Но според Матюс зад тези думи няма конкретен план нито как Русия да бъде победена военно, нито как икономиката ѝ да бъде принудена да капитулира, нито как волята на Путин да бъде пречупена.
И докато такъв план липсва, Украйна продължава да плаща цената. Хората за фронта намаляват. Противовъздушната отбрана е под огромен натиск. Бюджетът се нуждае от нови десетки милиарди. Корупционните скандали разяждат доверието отвътре, а руската военна индустрия продължава да произвежда оръжия.
Затова заключението на Оуен Матюс е толкова категорично, колкото и заглавието му: Украйна губи войната, а Европа все още няма отговор как да промени тази посока.
Оуен Матюс е асоцииран редактор на The Spectator и автор на книгата „Overreach: The Inside Story of Putin’s War on Ukraine“.
