Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Европейския съюз с „много тежки мита“, ако Брюксел продължи с идеята Канада да получи специален статут на асоцииран член на блока. Американският президент дори допусна, че подобна стъпка може да бъде разглеждана като „враждебен акт“, ако Вашингтон прецени, че зад нея стоят намерения, насочени срещу Съединените щати.
„Ако намеренията са добри – добре. Ако са лоши, ще наложим много тежки мита на Европа“, заяви Тръмп. Той допусна и възможността САЩ да прекратят търговията с европейските държави в определени сектори, като определи перспективата Канада да се сближи институционално с ЕС като „смехотворна“.
Тръмп отправи остри думи и към самата Канада, която нарече „ужасен търговски партньор“. Отношенията между Вашингтон и Отава се влошиха значително през последните месеци на фона на нови американски мита, ответни канадски ограничения и опитите на правителството на Марк Карни да намали зависимостта на страната от американския пазар.
Поводът за реакцията на Тръмп беше речта на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент на 16 септември. Председателката на Европейската комисия предложи да бъде проучена възможността Канада да стане първата „асоциирана държава членка“ на Европейския съюз.
Предложението е част от по-широк план за създаване на своеобразен „Съюз за бъдещето“ между ЕС и Канада. Той трябва да включва по-тясно сътрудничество в отбранителната индустрия, изкуствения интелект, енергетиката, критичните суровини, производството, киберсигурността и Арктика.
Канадският премиер Марк Карни, който присъства на речта в Страсбург, вече заяви, че страната му търси „уникален съюз“ с Европа, но не и пълноправно членство в ЕС. Правителството му си поставя за цел да удвои търговията извън САЩ в рамките на десетилетие, след като американският пазар продължава да поглъща огромната част от канадския износ.
Такъв статут в ЕС в момента не съществува
Идеята на Фон дер Лайен обаче поставя сериозен юридически въпрос. Договорите на Европейския съюз не предвиждат формален статут на „асоцииран член“, така че Брюксел и държавите членки тепърва трябва да определят какви права и задължения би получила Канада.
Пълноправното членство е различна хипотеза и съгласно европейските договори е отворено за европейски държави. Канада не търси подобен вариант, а значително по-дълбока интеграция от сегашното търговско споразумение CETA, без да става пълноправен член.
Ако бъде избран модел, близък до Европейското икономическо пространство, Отава би трябвало да приеме значителна част от европейските правила срещу достъп до единния пазар. Такъв модел в момента използват Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, докато Швейцария има отделна система от двустранни договори с ЕС.
