Високопоставени представители на Съединените щати и Русия обсъждат възможност американски инвеститор да влезе в газопроводите „Северен поток“, което при политическа договорка би могло отново да отвори пряк маршрут за руски газ към Германия. За разговорите съобщава Reuters на 8 октомври, позовавайки се на петима души, запознати с тях.
Сред участниците са специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп Джаред Къшнър и Кирил Дмитриев – съветник на Владимир Путин и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции. Двамата са се срещали през последните седмици в Москва и Ню Йорк, а темата за „Северен поток“ остава част от разговорите между двете страни.
Паралелно Москва и Вашингтон обсъждат и значително по-широка енергийна сделка – продажбата на международни активи на „Лукойл“, сред които рафинерии и бензиностанции в Европа и други части на света.
Разглежданата схема предвижда американски капитал да влезе в структурата около „Северен поток“, а американски инвеститори да получат възможност да печелят от бъдещи доставки на руски газ към Европа след евентуално прекратяване на войната в Украйна. Къшнър разглежда икономическите договорености като част от по-широк подход за постигане на мир. След срещи в Москва той говори и за т.нар. „споразумения за просперитет“, които да дадат на страните икономически стимул да прекратят конфликта.
Белият дом обаче не потвърждава, че в последните дни са водени конкретни преговори за газопровода. Американски представител заявява пред Reuters, че всяка подобна сделка ще трябва да бъде договорена от Русия с Американската корпорация за международно развитие и финансиране (DFC) и Министерството на финансите на САЩ.
Друг американски представител определя възможността за възстановяване на газовите доставки по „Северен поток“ в средносрочен план като малко вероятна заради санкциите и политическата съпротива в Европа.
Германия не иска връщане към руския газ
Берлин засега е категорично против възобновяването на доставките по газопроводите. Говорител на германското Министерство на икономиката и енергетиката заявява пред Reuters, че Германия вече е намерила други източници на газ и че евентуално връщане на „Северен поток“ в експлоатация ще изисква одобрението на германското правителство. Такова одобрение в момента не се планира.
Преди началото на войната през 2022 г. Германия получаваше повече от половината от природния си газ от Русия. Значителна част от тези доставки минаваха именно през Балтийско море. Различна позиция има „Алтернатива за Германия“. Партията подкрепя възстановяването на енергийните връзки с Москва, а според Reuters Кирил Дмитриев ще се срещне с ръководството ѝ в началото на 2027 г., за да обсъдят отново продажбата на руски газ.
ЕС вече забрани бъдещото използване на „Северен поток“
Дори Москва и Вашингтон да постигнат договорка, основното препятствие остава Европейският съюз. На 18 юли 2025 г. ЕС въведе пълна забрана за трансакции, свързани със „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Ограниченията обхващат предоставянето на стоки и услуги и блокират довършването, поддръжката, експлоатацията и бъдещото използване на газопроводите.
Отделно през януари 2026 г. държавите от ЕС окончателно приеха поетапното прекратяване на вноса на руски природен газ. Пълната забрана за руския LNG влиза в сила от началото на 2027 г., а за тръбопроводния газ – от есента на 2027 г.
Американско участие в собствеността на газопровода само по себе си не променя тези правила. Газът остава с руски произход и за възстановяване на доставките ще са необходими промени в европейския режим и разрешение от Германия. През 2025 г. руският газ все още е представлявал около 13% от общия газов внос на ЕС, на стойност над 15 млрд. евро годишно.
Кой притежава „Северен поток“
При евентуална сделка трябва ясно да се разграничат двата проекта. Nord Stream 1 е собственост на Nord Stream AG. „Газпром“ държи 51%, двата германски акционера общо 31%, а останалите 18% са разделени между френска и нидерландска компания. Според Reuters германските акционери искат да запазят участието си, ако „Газпром“ продаде своя дял, за да не загубят влияние върху проекта.
Проектният капацитет на „Северен поток 1“ е 55 млрд. куб. метра газ годишно. „Северен поток 2“ е отделна система, собственост на „Газпром“. Тя беше завършена през 2021 г., но никога не започна търговска експлоатация. При взривовете през септември 2022 г. бяха разрушени три от четирите тръби на двата проекта. Едната линия на „Северен поток 2“ остана неповредена и все още е запълнена с газ.
Паралелни разговори за активите на „Лукойл“
Енергийните разговори между Москва и Вашингтон не се ограничават само до газопроводите. Според още двама източници на Reuters Къшнър и Дмитриев обсъждат продажбата на международни активи на „Лукойл“. Става дума за бизнеси от петролни рафинерии до бензиностанции в Европа и други региони.
Разглежданият вариант предвижда активите да бъдат придобити от консорциум с участието на DFC и инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства. За реализирането на сделката американските власти ще трябва да премахнат съответните санкционни ограничения.
Представител на Белия дом заявява, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър вече са работили с DFC по договарянето на значително първоначално плащане и дял от бъдещите печалби за Съединените щати. „Лукойл“ и „Газпром“ не са отговорили на запитванията на Reuters.
Енергетиката влиза в по-широките разговори между Москва и Вашингтон
Кирил Дмитриев от месеци настоява за възстановяване на икономическите отношения между Русия и САЩ. През септември той разговаря във Вашингтон с представители на американските министерства на финансите и енергетиката за възможни съвместни проекти след края на войната.
На 5 октомври Кремъл също потвърди, че енергийното сътрудничество присъства в контактите между Москва и Вашингтон, без да разкрива конкретни параметри на обсъжданите сделки.
„Северен поток“ и активите на „Лукойл“ така се превръщат в част от много по-широк разговор за икономическите отношения между Русия и Съединените щати при евентуално прекратяване на войната.
За връщането на руския газ към Германия обаче Москва и Вашингтон няма да бъдат единствените страни, които трябва да се разберат. Европейските санкции и позицията на Берлин остават основните препятствия пред повторното пускане на газопровода.
