Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да постигне мирно споразумение за Украйна, европейските лидери все по-често предупреждават за риск от руска военна агресия срещу техните страни.
Според The Wall Street Journal служители в сферата на сигурността в Европа вече открито призовават обществата да се подготвят за възможна война с Русия – нещо, което допреди десетилетие би изглеждало немислимо.
В европейските столици нарастват твърденията, че администрацията на Тръмп може да подтикне Украйна към неравностойно мирно споразумение. Подобен изход, според европейски представители, би дал увереност на руския президент Владимир Путин и би оставил Украйна уязвима за бъдещи атаки.
Допълнително притеснение е, че прекратяване на огъня ще освободи руски военни ресурси, които Москва може да насочи срещу други цели, включително в Европа.
Съмнения за ангажимента на САЩ
Европейски служители се опасяват и че Съединените щати може да не се притекат на помощ при евентуална атака. В новата Стратегия за национална сигурност на САЩ Русия за първи път от години не е посочена изрично като враг, което засилва несигурността сред съюзниците.
Москва обяви Купянск за изцяло под руски контрол
„Мирът изисква подготовка за война“
Адмиралът в оставка Роб Бауер заявява, че ако Европа иска да запази мира, трябва да бъде подготвена за война, за да възпре Русия. По думите му има сериозни притеснения от данни, че руският военно-промишлен комплекс произвежда повече въоръжение, отколкото е необходимо за войната в Украйна.
Това поражда опасения, че Москва може да бъде готова за нови военни действия по-рано от очакваното.
Обществената подкрепа – ключово предизвикателство
Европейските политици признават, че е трудно да се възроди войнствено мислене сред обществото и да се обяснят сложните компромиси, свързани с увеличаването на разходите за отбрана.
Проучване на Gallup от миналата година показва, че само около една трета от европейците биха били готови да се бият за страната си, в сравнение с 41% в САЩ. По думите на европейски чиновници избирателите биха подкрепили жертви като по-високи военни разходи или възстановяване на наборната служба само ако вярват, че заплахата е непосредствена.
„Сива зона“ и подозрения за саботаж
Ръководители на европейските служби за сигурност твърдят, че Русия вече води „тайна атака“ срещу Европа в т.нар. сива зона – чрез саботаж, шпионаж и икономически натиск.
Германски представители подозират, че тези действия са насочени към подготовка за евентуална атака срещу логистичните маршрути на НАТО, което би забавило разполагането на съюзнически войски в Източна Европа при конфликт с Полша или балтийските държави.
Конкретни военни мерки в Европа
В отговор на тези опасения редица европейски държави предприемат конкретни стъпки. Франция обяви възобновяване на доброволната военна служба за младежи, следвайки примера на Германия, Белгия и Нидерландия.
Германия провежда военни игри, симулиращи прехвърляне на войски при руска атака. Великобритания ограничава военното си обучение извън Европа, за да се съсредоточи върху потенциална заплаха от Русия. Европейските членки на НАТО също се договориха да увеличат разходите си за отбрана.
Разминаване между предупреждения и реалност
Въпреки тези мерки в много западноевропейски икономики обществото все още не усеща реално ефекта от увеличените военни ангажименти. В същото време военни командири предупреждават, че разходите за отбрана ще трябва да нараснат значително, ако Европа иска да възпре бъдеща руска агресия.
Позиции от НАТО и Северна Европа
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви по-рано, че страните от Алианса са „следващата цел на Русия“ и подчерта необходимостта от превантивни действия.
Бившият шведски външен министър Тобиас Билстрьом също изрази мнение, че заплахата от Русия за източния фланг на НАТО няма да изчезне и ще остане дългосрочен фактор за европейската сигурност.
