Канада търси нови опори в Европа и Китай, Япония разширява ролята си на доставчик на оръжие, а европейските държави увеличават разходите си за отбрана. Все повече американски съюзници вече не гледат на управлението на Доналд Тръмп като на временно отклонение, което просто трябва да бъде изчакано до следващата смяна на властта във Вашингтон.
Според представители на държави, разговаряли с журналистката Вивиан Салама от The Atlantic, промяната може да се окаже много по-дълбока. Те вече не са сигурни, че който и да влезе в Белия дом през 2029 г., Съединените щати ще се върнат към стария модел на отношения – с американски пазари, технологии, военна защита и политическо лидерство в центъра на системата.
Именно това може да се окаже едно от най-трайните последствия от външната политика на Тръмп. В продължение на години стратегията на много американски партньори беше сравнително проста, да преминат през мандата на Тръмп и да изчакат завръщане към познатата американска външна политика. Сега тази сметка се променя.
Правителства, които десетилетия наред са изграждали сигурността и икономиките си около САЩ, започват да развиват собствени военни способности, да разнообразяват търговските си връзки и да създават нови производства в собствените си държави. Целта вече не е просто временно застраховане срещу Тръмп, а намаляване на дългосрочната зависимост от Вашингтон.
Повечето съюзници продължават да гледат на Америка като на жизненоважен партньор и не приемат Пекин като пълноценен заместител. Те вече не са убедени, че САЩ ще продължат да им предоставят същото ниво на защита, икономически достъп и политическо лидерство, независимо кой управлява във Вашингтон.
Един високопоставен европейски представител описва случващото се като земетресение, след което никой не може да си позволи да игнорира вторичните трусове. Според него би било грешка Европа просто да чака края на Тръмп с надеждата всичко да се върне към предишното положение.
Дори след Тръмп връщане към старото не е сигурно
Тревогите не са свързани само с настоящия президент. Чуждестранни дипломати и представители казват пред The Atlantic, че виждат промени и от двете страни на американския политически спектър. Сред републиканците възгледите на вицепрезидента Джей Ди Ванс за Америка, която се намесва по-малко в чужбина, се възприемат като възможна основа на по-дългосрочна консервативна доктрина.
При демократите също се засилват призивите за повече внимание към проблемите вътре в страната, възстановяване на американското производство и по-предпазливо отношение към глобалните ангажименти. Катрин Тай, която беше търговски представител на САЩ при Джо Байдън, разказва, че след първия мандат на Тръмп администрацията на Байдън е трябвало да убеждава съюзниците, че познатата им Америка се е върнала.
Но според нея вторият мандат на Тръмп е променил много повече неща и Вашингтон може вече да не получи нов шанс просто да обяви на партньорите си, че „се е завърнал“.
Канада търси Европа и Китай
Най-ясно новата тенденция се вижда в Канада. Десетилетия наред Отава и Вашингтон изграждаха едни от най-тесните отношения в света – обща отбрана, разузнавателно сътрудничество и силно преплетени икономики. Тръмп обаче многократно е говорил за възможността Канада да стане част от САЩ, а администрацията му наложи или заплаши с нови мита върху канадски стоки. Отговорът на премиера Марк Карни е все по-активно търсене на други партньори.
През януари той посети Пекин, първата визита на канадски премиер в Китай от 2017 г. насам и обяви ново стратегическо партньорство в областта на търговията, енергетиката и земеделието.
Канада си постави и цел да увеличи износа си за Китай с 50% до 2030 г. Паралелно с това страната задълбочава военните отношения с Европа и получава достъп до европейски отбранителни поръчки. Карни все по-често говори за „средните сили“, държави като Канада, които трябва да изграждат собствени опори, вместо да разчитат изцяло на една голяма сила.
Промяната стига и до Азия
Подобни процеси се развиват и в Тихоокеанския регион. Австралия остава един от най-близките военни партньори на САЩ, но едновременно с това Китай е най-големият ѝ търговски партньор. Канбера се стреми да укрепва отношенията с Пекин в области като енергетиката и климата.
Бившият австралийски премиер Малкълм Търнбул казва пред The Atlantic, че Вашингтон е станал по-ненадежден партньор в резултат на съзнателен политически избор и че традиционните американски съюзници трябва да изграждат и други възможности.
Япония също започва да променя дългогодишни ограничения. Токио облекчи правилата за износ на оръжия и постепенно се стреми да се превърне в по-значим играч на международния оръжеен пазар. Паралелно с това Япония и Южна Корея задълбочават отношенията си, изправени едновременно пред растящата мощ на Китай и непредвидимостта на американската политика.
Китай печели пространство, дори без нови съюзници
За Пекин тази промяна създава възможности. Китай няма нужда Канада, Европа, Австралия или Южна Корея да се превърнат в негови съюзници. Достатъчно е тези страни постепенно да намаляват зависимостта си от Вашингтон.
Всяка нова отбранителна система, която американски съюзник започне да произвежда сам, всяка промяна във веригите за доставки и всяко ново партньорство създават още пространство за маневриране на Пекин.
Това се вижда и в обществените нагласи. Според цитирано от The Atlantic проучване на Pew Research Center в 36 държави Китай за първи път получава по-благоприятни оценки от САЩ в мнозинството от изследваните страни.
В Канада например 44% от анкетираните гледат положително на Китай срещу 33% за Съединените щати. Китай изпреварва Америка по този показател и в няколко европейски държави.
Европа също търси повече самостоятелност
Европейските държави увеличават разходите си за отбрана и опитват да изграждат по-силна собствена отбранителна индустрия. В същото време европейските правителства продължават да имат сериозни спорове с Китай, от огромния търговски дисбаланс до ограничения достъп до китайския пазар и държавно подкрепяното производство. Но това не пречи на Европа да търси по-активен диалог с Пекин.
Според анализа на The Atlantic, именно тук се вижда новият международен баланс: американските съюзници не заменят Вашингтон с Китай, а се стремят да не зависят изцяло от никого.
Цената за Америка
За Съединените щати тази промяна може да има сериозни икономически и стратегически последици. Ако съюзниците започнат да произвеждат повече оръжия сами или да купуват един от друг, американските отбранителни компании могат постепенно да загубят част от пазарите си.
Ако държавите диверсифицират търговията и доставките си, намалява и икономическото влияние на Вашингтон. Колкото повече партньорите на Америка изграждат собствени алтернативи, толкова по-трудно ще бъде САЩ да използват достъпа до пазари, технологии и сигурност като инструмент за политическо влияние.
Марк Карни вече формулира промяната директно. Според него старите отношения, основани на постоянно задълбочаваща се интеграция със САЩ, са приключили и светът трябва да приеме това като нова реалност.
Най-трайното наследство на Тръмп може да се появи след него
Основната теза на Вивиан Салама е, че светът около САЩ вече се променя по начин, който може да бъде необратим. Тръмп от години настоява съюзниците да харчат повече за собствената си отбрана и да разчитат по-малко на Америка. Сега те действително го правят, но паралелно изграждат икономически, технологични и дипломатически връзки, които намаляват цялостната им зависимост от Вашингтон.
Въпросът вече не е дали отношенията със САЩ ще оцелеят след Тръмп. По-важният въпрос е какви ще бъдат тези отношения, когато съюзниците вече имат повече собствени възможности и по-малко основания да приемат Америка за незаменима.
Уилям Тейлър, който два пъти е ръководил американското посолство в Украйна, обобщава настроенията в Европа кратко: европейците вече не са сигурни, че след 2029 г. старият ред просто ще се върне.
Точно това може да се окаже и най-значимото наследство на втория мандат на Доналд Тръмп – не само действията му като президент, а фактът, че американските съюзници вече планират бъдеще, в което промяната ще продължи и след него.
