Какво може да произтече от атаките по ирански ядрени обекти и какво е отражението им върху региона?
След военните удари, извършени от Съединените щати и Израел срещу ключови ирански ядрени съоръжения, нарастват тревогите около потенциалните рискове от ядрено замърсяване. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че съоръженията за обогатяване на уран във Фордоу, Натанз и Исфахан са били „напълно и тотално унищожени“. Израелската страна допълни, че техните удари са обхванали и обекти в Арак и Техеран.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди щети по някои от съоръженията, но подчерта, че няма отчетено повишение на радиационните нива извън ударените обекти. Засега рискът за населението се оценява като ограничен.
Кои съоръжения бяха засегнати и какви са характеристиките им?
САЩ нанесоха удари по три основни обекта:
-
Фордоу – дълбоко подземен център за обогатяване на уран.
-
Натанз – ключово съоръжение за обогатяване, вече обект на предишни саботажи.
-
Исфахан – комплекс, включващ съоръжение за преобразуване на уран.
Израел също атакува обекти в Арак (Хондаб), където се намира реактор за тежка вода, все още в процес на изграждане и без ядрено гориво към момента на удара. По данни на МААЕ обектите не са били в експлоатация и не съдържат радиоактивен материал, което свежда риска до минимум.
Какви са реалните рискове от замърсяване?
Експерти от международни организации и академични институти посочват, че обогатяващите съоръжения, където се използва уранов хексафлуорид (UF6), създават по-скоро химически, отколкото радиационни опасности.
„Когато UF6 реагира с водна пара, се образуват токсични съединения. При слаб вятър те остават локализирани, а при силен – се разпръскват, но концентрацията им намалява“, обяснява Даря Долзикова от RUSI в Лондон.
Саймън Бенет от Университета в Лестър добавя, че подземните обекти са естествено защитени чрез слоеве бетон, скали и земна маса, което значително намалява риска от изтичане на материали в околната среда.
Какво би означавала атака срещу ядрен реактор?
Най-голямо безпокойство предизвиква възможността за удар по атомната електроцентрала в Бушер, разположена на брега на Персийския залив. Израел временно съобщи за подобна атака, но по-късно опроверга информацията.
„Атаката срещу функциониращ ядрен реактор би била с напълно различни последици“, предупреждава проф. Ричард Уейкфорд от Университета в Манчестър. Подобен сценарий може да доведе до изтичане на радиоактивни материали както във въздуха, така и в морето.
Джеймс Актън от Фондация „Карнеги“ за международен мир посочва, че подобна атака може да доведе до „радиологична катастрофа с широкомащабни последствия“.
Защо държавите от Персийския залив са особено притеснени?
Страните от региона, особено Катар, Бахрейн и Кувейт, са силно зависими от обезсолени морски води за своето водоснабдяване. Всеки риск от замърсяване на залива – било то от нефт, ядрени отпадъци или токсични химикали – може да доведе до сериозна криза с питейната вода.
„Ако бъде засегната инсталация за обезсоляване, стотици хиляди хора могат да останат без достъп до прясна вода почти незабавно“, предупреждава проф. Нидал Хилал от NYU Абу Даби.
Съветът за сътрудничество в Персийския залив е в повишена готовност, като се наблюдава радиационният фон и се прилагат мерки за опазване на водната и продоволствената сигурност в региона.
Източник: reuters.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
