Застрояването в местността Баба Алино край Варна има потенциала да се превърне в един от най-сериозните политически скандали на годината.
Това вече не е просто казус за незаконно строителство. В близост до „Златни пясъци“ институциите установяват 104 строящи се или вече построени сгради, разположени върху 36 поземлени имота с обща площ над 100 декара. Според обявеното от Община Варна за сградите няма издадени разрешения за строеж.
На място не става дума за няколко самоволни постройки, а за оформен жилищен комплекс с инфраструктура, канализация, трафопостове, алеи, озеленяване и имоти, които вече са предлагани и продавани. Именно мащабът превръща случая в политически и институционален проблем. Такъв комплекс не се появява за една нощ. Не се изгражда незабелязано. Не се рекламира, продава и развива с години без някой да знае. Затова „Баба Алино“ вече е тест за държавата, службите и местната власт във Варна.
104 сгради без разрешение
По данни, изнесени около проверките на Община Варна и институциите, в района са установени 104 сгради. Част от тях са завършени, други са в строеж. Комплексът обхваща 36 имота и площ над 100 декара. Според кмета на Варна Благомир Коцев за нито една от сградите няма издадено разрешение за строеж от Община Варна. Липсват и необходимите документи за изградената инженерна инфраструктура, включително трафопостове и канализация.
Собствеността формално е разпределена между различни юридически лица, но според изнесената информация зад тях стои едно и също физическо лице – украински гражданин. В документите около проекта се появява името на Олег Невзоров, свързван с украинската корпорация КУБ.
Това е първата голяма линия в скандала. Зад мащабен имотен проект край един от най-апетитните райони по Черноморието стои украински инвеститор, а строителството според институциите е без разрешителни.
Работници от Украйна и Молдова
При последната проверка на терен са установени 29 работници. Всички са граждани на Украйна и Молдова. Според МВР част от тях са опитали да се укрият. Този факт отваря отделна трудова и финансова линия в казуса. Проверката трябва да изясни кой е наел работниците, с какви документи са били в България, дали са имали трудови договори и как са получавали възнагражденията си.
Това е важно заради твърденията, че около строежа са се извършвали кешови плащания. Около случая се появяват твърдения, че сгради и апартаменти са купувани на ниски официални цени, а реалните разплащания са минавали частично или изцяло в кеш. Паралелно с това има твърдения, че част от работещите на строежа са били без трудови договори и също са получавали пари в брой.
Когато има мащабен строителен проект без разрешителни, чуждестранни работници, украински инвеститор, продажби на частни лица и твърдения за кешови плащания, проверката трябва да излезе далеч извън строителната документация.
Тя трябва да стигне до произхода на парите. Институциите трябва да проследят кой е финансирал строителството, през кои дружества са минавали средствата, кои са крайните собственици, как са плащали купувачите и има ли разминаване между официалните цени в нотариалните актове и реално платените суми.
Украйна през последните години е разтърсвана от корупционни скандали, включително около изнасяне на капитали и схеми за влияние през бизнес кръгове. На този фон въпросът дали пари с неясен произход са могли да се влеят в имоти край Варна не е политическа спекулация, а задължителна линия за проверка. Особено когато името на инвеститора вече е познато от украински публикации за запорирано имущество, финансови документи и строителни казуси.
Кой е Олег Невзоров
В центъра на скандала стои името на украинския предприемач Олег Невзоров, свързван с корпорация КУБ и проекта край Варна. Още през 2018 г. украинската медия USI Online публикува материал, според който съдът е запорирал имущество на Невзоров и негови роднини. В публикацията се посочва, че причината са многомилионни кредити, вземани от банки и невърнати.
Според същия материал срещу Невзоров са били разследвани няколко наказателни дела, свързани с фалшифициране на финансови документи. Посочва се и разследване срещу баща му Владимир Невзоров за фалшифициране на финансови документи с цел получаване на заем.
USI Online пише още, че срещу Олег Невзоров се е водило разследване за незаконно получаване на огнестрелно оръжие чрез подправен документ. Медията го определя като „известен одески строителен аферист“ и предупреждава, че може да се укрие с пари на инвеститори.
Когато лице с подобен публичен профил се оказва свързано с мащабен комплекс край Варна, изграден според институциите без разрешения, държавата трябва да покаже дали е проверила миналото му, произхода на капитала и връзките на дружествата около него.
Хватката на ДАНС
Най-тежката институционална линия в случая е свързана с ДАНС. През 2025 г. срещу Олег Невзоров е издадена заповед за изгонване или забрана за влизане в България. Мотивът е свързан с риск за националната сигурност. Малко по-късно същата мярка е отменена.
Премиерът Румен Радев вече постави темата публично. Той заяви, че ще бъде проверено кои фактори са накарали тогавашния и.ф. председател на ДАНС Деньо Денев да отмени собствената си заповед. Радев определи случая като безпрецедентен за службата и припомни, че подразделение на ДАНС е дало сериозни аргументи за мярката срещу Невзоров.
Това е сърцевината на скандала.
ДАНС първо приема, че човекът, свързван с КУБ, представлява риск за националната сигурност. След това мярката е отменена. Между тези две действия стои огромен въпрос за натиск, влияние и интерес.
Тук трябва да се добави и политическият контекст около самия Деньо Денев. Той беше предложен за титулярен председател на ДАНС от кабинета „Желязков“, зад който стоеше мнозинството на ГЕРБ, ДПС и тогавашните им патерици ИТН и БСП. Именно това мнозинство движеше промените, с които назначаването на ръководителите на ключовите служби трябваше да мине през парламента.
Всички в българската политика добре знаят КОЙ имаше интерес от овладяването на службите. Затова и въпросът за Денев не е кадрова подробност. Той е част от по-голямата картина около контрола върху ДАНС, действията по случая „КУБ“ и внезапното обръщане на мярката срещу Невзоров. Когато служба за национална сигурност първо приема, че чуждестранен инвеститор представлява риск, а после същата линия е обърната, това не може да бъде обяснено с административна рутина.
Твърдението за защитен свидетел срещу Коцев
Казусът с ДАНС се преплита директно с делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев. ПП-ДБ поиска обяснения около обстоятелствата, при които е наложена и после отменена десетгодишната забрана за влизане в България спрямо Олег Невзоров. В публичното пространство Невзоров беше посочван като човек, дал показания срещу Коцев, а според публикации на BIRD той е имал „много сериозен мотив да сътрудничи“, след като е бил уязвим заради мярката на ДАНС.
Разследващият журналист Атанас Чобанов коментира пред БНР, че Невзоров е станал защитен свидетел срещу Коцев, за да не бъде обвиняем. Според него връзката между отменената мярка на ДАНС и последващата роля на Невзоров в делото срещу кмета показва политическо решение. Ако човек, санкциониран от ДАНС като риск за националната сигурност, след това се оказва в позиция да свидетелства срещу избран кмет, обяснението не може да остане скрито зад процедурна тайна.
Политическите снимки, които остават неудобни
В случая има и друг пласт, който не може да бъде премълчан. От една страна, ПП-ДБ поставят тезата, че заповедта срещу Олег Невзоров е била отменена, за да може той да бъде използван като защитен свидетел срещу Благомир Коцев. От друга страна, има публични снимки и контакти, които поставят неудобен въпрос към местната власт във Варна.
Трябва да се припомни, че заместник-кметът на Варна, който по това време е изпълнявал функциите на кмет, се е снимал с Олег Невзоров и посланичката на Украйна.
Отделно при акция за почистване на Варна самият кмет Благомир Коцев се е снимал с представители на КУБ.
Тези факти не могат да бъдат извадени от контекста. Странно е едновременно да се твърди, че Невзоров е бил върнат, за да стане защитен свидетел срещу Коцев, а представители на местната власт да участват в публични срещи и инициативи с хора от същия кръг.
Това не отменя въпросите към ДАНС. Напротив, прави ги още по-тежки.
Ако около КУБ и Невзоров е имало достатъчно сериозни съмнения, за да се стигне до забрана за влизане по линия на националната сигурност, местната власт трябва да обясни кога точно е разбрала за тях и защо е имало публична близост с представители на проекта.
Така казусът вече стои на две нива. От едната страна е твърдението за евентуална употреба на Невзоров срещу Коцев. От другата страна са публичните снимки и контакти, които показват, че местната власт не е била дистанцирана от хората около КУБ.
Продадените имоти
Скандалът става още по-сериозен, защото голяма част от къщите и апартаментите вече не са собственост на компанията, която ги е построила.
Според проверки в Имотния регистър, цитирани от Mediapool, част от обектите са прехвърлени на трети лица. Купувачите са основно чуждестранни граждани, вероятно украинци. Сред тях има и българи, както и местни фирми.
Според неофициална информация лица, гравитиращи около ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, са придобили имоти в „Тайния квартал“.
Ако хора, свързани с политически кръгове, са купували имоти в комплекса, случаят вече не е само между инвеститор и община. Той се превръща във въпрос за преплитане на бизнес, местна власт, национална политика и частен интерес.
Пълният списък на купувачите трябва да бъде проверен и изваден по документи. Само така ще стане ясно дали „Тайният квартал“ е бил незаконен строителен проект, или удобна имотна схема, в която различни кръгове са получили достъп до апартаменти и къщи с проблемен статут.
Цени от 600 до 1600 евро за квадрат
Въпреки че според институциите комплексът е изграден без необходимите разрешения, той вече има собствен български сайт под името Forest Club. Сайтът е професионално разработен и представя проекта като луксозен жилищен комплекс край Варна, а апартаментите се предлагат на високи цени, пише OFFNews.bg.
От сайта става ясно, че в комплекса са рекламирани не само жилища, а цяла инфраструктура за затворен тип обитаване: отопляеми басейни, детска площадка, СПА център, фитнес, велосипедни алеи, собствен парк, паркинг и ресторант. Това показва, че проектът не е бил представян като временен или ограничен строеж, а като мащабен инвестиционен продукт, насочен към купувачи с високи финансови възможности.
Минималната цена за апартамент в двуетажна вила е 128 000 евро. Минималната цена за апартамент в шестетажна вила е 195 457 евро, а петстаен апартамент е предлаган за 355 000 евро. На сайта е посочено още, че „освен това се удържа допълнителна такса от нашата банка в размер на 2.25%“.
Украинският инвеститор, който стои зад гигантското незаконно строителство, е KYB Corporation, представен на сайта като „предприемача“. Компанията се описва като най-голямата строителна компания в южната част на Украйна и заявява, че от 2022 г. е стъпила на международния пазар, като активно разширява дейността си в курортния град Варна.
„Нашата експертиза обхваща създаването и реализацията на комплексни проекти за жилищни имоти, в хармония с природата и съществуващата инфраструктура; изграждане на търговски и бизнес центрове – от търсене на терен и консултации, до поддръжка и управление. Другото направление, в което сме специализирани е изграждането, управлението и развитието на развлекателни бизнес активи – хотели, ресторанти и кафенета, СПА и фитнес обекти“, представят се от компанията на сайта си.
Тази публична витрина прави институционалното бездействие още по-трудно за обяснение. Комплексът не е бил скрит в гората. Той е бил рекламиран, продаван и представян като завършен бизнес модел с жилища, услуги и инфраструктура, докато според Община Варна за сградите няма издадени разрешения за строеж.
Според официални данни от Имотния регистър, цитирани в медийни проверки, има сделки за жилища и по 600 евро на квадратен метър, а последните са сключвани при около 1600 евро на квадратен метър. Тази разлика е важна, защото при незаконен комплекс, твърдения за кешови плащания, чуждестранен инвеститор, продажби към частни лица и политически имена в периферията, цените вече не са просто пазарна подробност.
Институциите са знаели
Първата институция, която констатира нарушения по гигантския жилищен комплекс, е Регионалната дирекция по горите във Варна през 2023 г. заради незаконна сеч. През последните две години проверки и нарушения са констатирани от различни ведомства, включително Община Варна, районните кметства, РДНСК, ДАНС и МВР.
През този период са правени многократни опити различни институции да извършват проверки на комплекса, но в повечето случаи достъпът им е бил ограничаван от частни охранители. Това допълнително засилва усещането, че около проекта е имало не просто строително самоуправство, а демонстративна увереност, че той може да продължи въпреки сигналите, проверките и очевидния си мащаб.
Според публикации ДНСК е имала преписка и е информирала кмета за незаконното строителство. От Горското стопанство и регионалната дирекция на Агенцията по горите също са извършвали проверки и са налагали санкции.
Въпреки това комплексът е продължил да расте.
Коста Стоянов: Корупцията е започнала при ГЕРБ и е продължила при ПП-ДБ
Казусът „Баба Алино“ получи и силно политическо измерение след позицията на депутата от „Възраждане“ Коста Стоянов. Той заяви, че при незаконния комплекс край Варна става дума за „корупция в особено големи размери“ и че кметът Благомир Коцев е знаел за случая.
Според Стоянов ключът към скандала може да се крие в удостоверенията за търпимост, издавани за строежи в района. По думите му не става дума за фалшиви документи, а за документи с невярно съдържание. Той твърди, че удостоверения за търпимост на десетки строежи са били издадени от Валентин Койчев, бивш главен архитект на район „Приморски“, по времето на управлението на ГЕРБ и кмета Иван Портних.
Тази линия е важна, защото удостоверенията за търпимост могат да превърнат един проблемен строеж в обект, който формално не подлежи на премахване и може да бъде използван в последващи сделки. Ако подобни документи са издадени с невярно съдържание, тогава случаят вече не е само за незаконно строителство, а за възможна документална схема.
Според Стоянов в случая е използвана тезата, че се строи от 2001 г., за да се попадне в законовия прозорец за търпимост. По думите му по тези документи с невярно съдържание е подаден сигнал и е образувана преписка в Районната прокуратура.
Той настоява да се провери и как незаконно построените имоти са били вписани в кадастъра. Това е пряко свързано с продажбите към частни лица, защото без документно и кадастрално оформяне подобни сделки трудно биха могли да стигнат до реален пазар.
На този фон политическото прехвърляне на вина между ГЕРБ и ПП-ДБ не дава отговор на най-важния въпрос. ГЕРБ твърдят, че строителството е започнало през 2024 г. и че са поставяли темата многократно в Общинския съвет. От ПП-ДБ отговарят, че удостоверенията за търпимост са издадени през май, юни и юли 2023 г., по време на управлението на ГЕРБ във Варна.
Стоянов обобщава политическата картина с думите: „Корупцията е започнала при ГЕРБ и е продължила при ПП-ДБ. По всяка вероятност е имало чадър на високо ниво.“
Линията към украинските корупционни скандали
През последните години Украйна беше разтърсена от серия разследвания за корупция, изнасяне на капитали, влияние на бизнес кръгове и връзки между пари, власт и имоти.
В публикация „ОТ УПОР“ вече разгледа твърдения от разследване на турската медия „Aydınlık“, според които около 50 милиона долара месечно са били превеждани към сметки на компании в Дубай, свързвани с лица от близкото обкръжение на украинския президент Володимир Зеленски.
Този пример е важен, защото показва как според международни публикации корупционен капитал от Украйна може да бъде изнасян зад граница през фирми, офшорни структури, имоти и финансови посредници. Именно затова появата на мащабен украински имотен проект в България, около който има твърдения за кешови плащания, незаконно строителство, чуждестранни работници, не може да бъде разглеждана изолирано.
Българските служби трябва да проверят дали КУБ, свързаните дружества и лица около Олег Невзоров имат пресечни точки с украински бизнес и политически кръгове, включително по линиите, свързвани с Тимур Миндич и Андрей Ермак.
Когато се проверява произход на средства, не се гледа само кой е подписал сделката. Гледа се кой стои зад капитала, през кои дружества е минал, как е влязъл в страната, как е бил използван и дали не обслужва по-голяма схема за изнасяне или легализиране на пари.
КУБ отрича, но документите са решаващи
От КУБ отричат твърденията за незаконно строителство и заявяват, че около проекта се разпространяват манипулативни твърдения и сензационни интерпретации. Компанията обяви, че ще представи документи от компетентните институции и местната власт.
Ако КУБ твърди, че строителството е законно, трябва да бъдат показани всички документи. Разрешения за строеж, становища, удостоверения, документи за инфраструктура, договори с работници, документи за финансиране, продажби, купувачи и плащания.
Източници:
Darik – публикация за украинския предприемач Олег Невзоров, корпорация КУБ, проверките на институциите, установените работници от Украйна и Молдова и данните за мащаба на строителството край Варна;
OFFNews – публикация за апартаментите в комплекса, сайта на Forest Club, предлаганите цени и публичното представяне на проекта като луксозен имотен комплекс;
OFFNews – публикация за ДАНС, забраната за Олег Невзоров и политическия контекст около казуса;
„Гласове“ – публикация със снимки и видео отвътре от украинския комплекс в защитена зона „Натура“ край Варна;
„Гласове“ – публикация за продадените къщи и апартаменти от незаконния украински комплекс край Варна и цени до 1600 евро/кв. м;
Fakti.bg – публикация за украинската групировка КУБ и незаконните имоти край Варна;
Mediapool – публикация за незаконния град край Варна, административните разрешения и институционалния контекст;
USI Online – украинска публикация от 2018 г. за Олег Невзоров, запорирано имущество, разследвания за финансови документи и други твърдения около дейността му в Украйна;
БНР – интервю и коментари на разследващия журналист Атанас Чобанов за Олег Невзоров, ДАНС и твърденията около делото срещу Благомир Коцев;
Boulevard Bulgaria – публикации за действията на ДАНС, отменената мярка спрямо Олег Невзоров и политическия контекст около случая;
