Ще оправдае ли надеждите на народа Румен Радев след смазващата победа на предсрочните парламентарни избори?
Този въпрос става все по-актуален и ще излиза все по-често на преден план. Народът даде своята мощна подкрепа, давайки в аванс огромно довери на Румен Радев и „Прогресивна България“. Вярно е, че трябва да бъдем реалисти и умерени оптимисти, но е истина и първата промяна.
Никога ГЕРБ на Борисов и ДПС на Пеевски не са били толкова безгласни букви в парламента. За първи път приемането на важни закони няма да зависи от тях. Няма да зависи от тях и избирането на нов главен прокурор и нов състав на Висшия съдебен съвет. Поне така изглеждат на пръв поглед нещата, но така ли е наистина?
Преглед на състава на така наречените нови депутати от „Прогресивна България“ сочи, че много от тях са имали връзки с ГЕРБ. Например спряганият за председател на 52-то Народно събрание Гълъб Донев бе зам.-министър на труда в правителството на Борисов-2. Донев бе и основен двигател в прокарването на пенсионната реформа, от която днес има много недоволни. Това разбира се не означава, че човек не може да си промени възгледите.
В състава на новите депутати се наблюдават и лица, които са гравитирали около партията на Николай Бареков ББЦ.
Много от така наречените нови депутати на „Прогресивна България“ са гравитирали и около БСП. Да, същото БСП, което беше в управление заедно с Борисов и ГЕРБ, което бе подкрепяно и от Пеевски. Някои от тези нови депутати дори бяха евродепутати, излъчени от левицата. Някой ще възкликне, че конформизма е навсякъде! Възможно е да е точно така, но това не ни изпълва с оптимизъм.
Трябва да признаем все пак, че надеждите за промяна са огромни и отговорността на Румен Радев и „Прогресивна България“ също е огромна. Това не означава, че не трябва да бъдем обективни и критични. Това не означава, че трябва да си затворим очите и да не отбележим, че моделът Борисов-Пеевски е навсякъде. Неговото разграждане ще бъде много трудно, но както е видно не и невъзможно.
