Остра размяна на реплики между министъра на отбраната Димитър Стоянов и съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев беляза извънредното заседание на парламентарната комисия по отбрана на 13 октомври. Повод станаха новите атаки срещу търговски кораби край българското крайбрежие и въпросът защо българските власти все още не посочват категорично Русия като извършител.
Мирчев обвини управляващите, че се страхуват да назоват отговорните за нападенията, въпреки информацията, с която според него разполагат българските служби. Стоянов отхвърли обвиненията и отговори с предложение депутатът лично да обследва атакуваните кораби, включително като доплува до тях, за да търси дронове.
Спорът се разрази след потъването на кораба HS Dignity край Крапец и нападението срещу „Челси 3“. По данни на военния министър шестима от 16-те моряци на потъналия кораб са спасени, а издирването на останалите продължава.
Мирчев: На КСНС всички знаеха, че става дума за руска атака
По време на изслушването Мирчев заяви, че на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност е била представена разузнавателна информация, сочеща Русия като извършител на нападенията.
„На КСНС всички бяха наясно, че става въпрос за руска атака, както и шефовете на служби. Дори един от зам.-шефовете на една от службите заяви, че има точна информация от съюзническо разузнаване, че това е било абсолютно сигурна руска атака“, заяви депутатът.
Той обвини управляващите, че избягват да споменават Русия по политически причини и се стремят да запазят подкрепата на русофилски настроените избиратели. Мирчев настоя, че задължението на институциите е да защитават националната сигурност, а не да се съобразяват с предстоящите избори.
„Не може управляващите да гледат като телета всеки път, когато трябва да бъде спомената Русия“, каза той.
Стоянов: Можете да доплувате до корабите и да търсите дронове
Министърът на отбраната реагира остро на изказването на Мирчев, като го обвини в неподходящ език и постави под въпрос военния му опит.
„Недопустимо е на такова ниво да си говорим за телета. Аз знам, че вие сте безстрашен ветеран от войната в Югославия, разбирам го всичко това. Но едно е да носиш кафета във Височинния дом на авиаторите и друго е да си защитавал националната сигурност“, отвърна Стоянов.
След това министърът предложи на депутата лично да участва в обследването на атакуваните плавателни съдове.
„Ако толкова държите, ще ви спуснем с въже, на който кораб искате, да обследвате, да наблюдавате и да разглеждате, колкото време искате. Знам, че имате и опит с плуването, там някъде плувахте, можете да доплувате и до корабите да търсите дронове“, заяви Стоянов.
Мирчев не остави думите му без отговор. Той заяви, че е в добра физическа форма и би се справил със задачата, но настоя министърът да се съсредоточи върху защитата на българските граждани.
„За предложението ви да ме спуснете с въже на кораб, в добра форма съм, ако много искате и това ще свърша. Но вместо това да предлагате, като има истинска заплаха за страната, по-важно е да направите така, че гражданите да останат с впечатлението, че са защитени“, каза депутатът.
„Табелка СССР на дроновете ли търсите?“
Мирчев отново настоя, че няма логика Украйна да атакува собствени търговски кораби, използвани за доставки. Според него тази обстоятелство трябва да бъде отчетено от българските власти при оценката на произхода на дроновете.
„Беше ясно, че определени представители на управляващите се опитваха да си запазят русофилския вот и не споменаха Русия. Табелка СССР на дроновете ли търсите?“, попита той.
Депутатът направи сравнение и с реакцията на правителството при падането на украински дрон край Кардам. По думите му тогава институциите са реагирали незабавно на свидетелски разкази за силен взрив, докато при последните нападения срещу кораби избягват категорични заключения.
Стоянов отхвърли твърдението, че при инцидента край Кардам не е имало експлозия. Министърът посочи, че служители на „Гранична полиция“ са свидетелствали за взрив и че действията на институциите са се основавали на получената информация.
Мирчев критикува и извършения оглед на пострадалия при предишна атака кораб „Ейбъл“, като определи проверката на двама военнослужещи, продължила около половин час, като недостатъчна. Военният министър отговори, че подобни разследвания изискват време, и даде за пример германските служби, на които според него са били необходими 28 дни за изясняване на друг инцидент.
Стоянов: Няма логика Украйна да атакува собствените си кораби
По-рано същия ден министърът на отбраната заяви пред журналисти, че според него също няма логика украинските въоръжени сили да нападат кораби, които са украинска собственост.
„Няма логика да бъдат украински, да удрят собствените си кораби. При тази ситуация очакванията са, че дроновете са били от руска страна“, посочи Стоянов. Той уточни, че произходът на използваните безпилотни системи все още не е категорично установен.
Министърът представи и хронологията на спасителните операции. Малко след 1:00 часа е получен сигнал от HS Dignity, който впоследствие потъва край Крапец. Около 1:28 часа е подаден сигнал и от „Челси 3“, към който е изпратен граничен катер за евакуация на екипажа.
По думите на Стоянов бързото потъване на HS Dignity предполага особено мощна атака. Българските военноморски сили са изпратили фрегатата „Верни“, а два военни хеликоптера „Кугър“ са участвали в операцията по издирване и спасяване на моряците.
България няма да иска задействане на член 4 от НАТО
Въпреки новите атаки военният министър заяви, че на този етап не е необходимо България да иска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. Според него това становище е било подкрепено и от участниците в заседанието на КСНС, включително от опозиционните партии.
Стоянов обяви, че България ще засили наблюдението на Черно море чрез разполагане на допълнителни безпилотни летателни системи и зенитно-ракетни комплекси. Той съобщи още, че е договорил с колегите си от Румъния и Турция по-добър обмен на информация и подготовката на съвместна среща до края на октомври.
Министърът уточни, че българските военноморски сили могат да осигуряват конвоиране на търговски кораби в териториалните води на страната, но не разполагат със същите правомощия за самостоятелни охранителни операции в международни води.
Член 4 от договора за НАТО позволява на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени. Неговото задействане не означава автоматично военно участие на Алианса.
