Русия и Украйна навлизат в нова фаза на войната, в която ударите все по-често се пренасят на стотици километри от фронта и са насочени срещу икономическата, енергийната и логистичната инфраструктура на противника. Украински дронове атакуват руски рафинерии, складове и пристанища, докато Москва усилва ударите по украинската енергийна система, търговски обекти и транспортни възли.
The New York Times определя процеса като разрастваща се спирала на взаимна ескалация, без признаци, че натискът засега отслабва волята на която и да е от страните да продължи войната. Фронтовата линия остава до голяма степен статична, без решаващ оперативен пробив, но въздушната война се разширява далеч отвъд районите на сухопътните сражения.
Новата фаза се ускори в края на юни, когато Украйна започна 40-дневна кампания от далекобойни удари, определена от Володимир Зеленски като опит Русия да бъде принудена да сложи край на войната. Оттогава украински безпилотни апарати са поразили повече от 30 складови комплекса на големи компании за онлайн търговия, като основна мишена е Wildberries.
Ударите нанесоха сериозни щети на логистичната мрежа на компанията и засегнаха хиляди малки търговци, които използват складовете ѝ. По-късно атаки бяха регистрирани и срещу обекти на Ozon, втория по големина руски онлайн търговец.
Киев твърди, че част от тази инфраструктура се използва и за доставки на стоки с двойна употреба и оборудване за руската армия. Москва отхвърля тези аргументи и определя атаките срещу търговски складове като удари по гражданската икономика.
Най-силният икономически натиск обаче идва от украинската кампания срещу петролната индустрия. През лятото дронове многократно атакуваха рафинерии, петролни бази и терминали на стотици километри от украинската граница.
Reuters съобщи, че в края на август производството на бензин в Русия е спаднало до количество, покриващо приблизително 70% от вътрешното потребление. Властите бяха принудени да ограничават продажбите в редица региони, да пренасочват гориво към Москва и да увеличат вноса от Беларус и други държави.
The New York Times цитира и данни от краудсорсинг приложение, според които през август огромна част от наблюдаваните руски бензиностанции временно са останали без бензин или дизел. Тези числа не са официална национална статистика, но недостигът и дългите опашки в множество руски региони са потвърдени и от независими източници.
Черно и Азовско море също се превърнаха във фронт
Украйна увеличава натиска и върху морската инфраструктура на Русия. Атаки срещу пристанища, терминали, кораби и логистични обекти в Черно и Азовско море усложниха износа на руски петрол, горива и селскостопанска продукция.
Владимир Путин призна тази седмица, че приблизително 100 кораба са били повредени за около 40 дни, макар да подчерта, че става дума за повредени, а не за унищожени съдове. Той оцени общите икономически щети от украинската кампания на приблизително 1% от руския БВП и ги определи като сериозни, но не критични.
Москва отговаря със собствени удари по украинското черноморско крайбрежие. Пристанищната и експортната инфраструктура в Одеска област е атакувана многократно, а транспортните коридори към Дунав и Румъния също попадат под все по-силен натиск.
Русия удари над 300 украински бензиностанции
Руската кампания има сходна логика, но причинява значително по-тежки щети върху украинската икономика и гражданска инфраструктура. По данни, цитирани от NYT, повече от 300 украински бензиностанции са били повредени или унищожени през последните шест месеца.
Руски удари са засегнали и десетки складове, търговски центрове, производствени предприятия и инфраструктура за износ. Москва паралелно подновява системното разрушаване на електропреносната и енергийната мрежа преди зимата.
През последните дни пострадаха електроенергийни съоръжения в Одеска област, а стотици хиляди домакинства временно останаха без ток. Русия атакува и логистични и железопътни обекти около Киев.
Новите реактивни дронове усложняват украинската отбрана
Москва едновременно променя тактиката на въздушните си атаки. Все по-често се използват реактивни безпилотни апарати, които летят значително по-бързо от стандартните Shahed и са по-трудни за прихващане с евтини мобилни системи и дронове прехващачи.
Някои от новите машини достигат скорост над 600 км/ч, което силно намалява времето за реакция на украинската противовъздушна отбрана. Русия освен това разтегля атаките във времето и вместо една голяма нощна вълна използва малки групи дронове през почти цялото денонощие.
Украйна има и друг сериозен проблем – недостиг на ракети за системите Patriot. Точно тези прехващачи са сред най-ефективните средства срещу руските балистични ракети, но запасите са ограничени, а европейските държави засега не успяват да осигурят достатъчно нови ракети.
Нова атака срещу Сочи на 4 септември
Ескалацията продължи и в нощта срещу 4 септември. Украински дронове атакуваха района на Сочи и федералната територия „Сириус“, а руският оперативен щаб потвърди пожар в петролен обект.
Прозорци са били разбити в няколко жилищни сгради, но по предварителни данни няма пострадали. Пожарите са били потушени, съобщиха руските власти.
OSINT анализ на видеозаписи показва и пожар в район, където е разположено руско подразделение с комплекси С-300 или С-400. Засега няма независимо потвърждение, че самата система за противовъздушна отбрана е била поразена.
Русия може да понесе по-дълго икономическия натиск
Експертите, разговаряли с The New York Times, не виждат признаци, че взаимните удари сами по себе си ще принудят някоя от страните скоро да отстъпи. Руската икономика се забавя, бюджетният дефицит расте, а петролният сектор и логистиката понасят все по-големи загуби, но Москва разполага със значително по-голям ресурс от Киев.
„Въпросът е колко болка може да понесе Русия в сравнение с Украйна, а Русия може да понесе много“, коментира пред NYT военният анализатор Роб Лий от Foreign Policy Research Institute.
Украйна от своя страна остава силно зависима от западни оръжия, особено при противовъздушната отбрана, и понася значително по-тежки щети върху гражданската инфраструктура. Именно това кара анализаторите да очакват продължаване на взаимната ескалация през есента и зимата.
Мирният процес остава блокиран, но каналите не са прекъснати
Дипломатическият процес не е напълно спрял, но досега не е довел до съществен пробив. The New York Times цитира дипломати и експерти, според които сериозни преговори може да не започнат преди пролетта или лятото на 2027 г.
Това остава прогноза, а не договорен график. Само ден по-късно Зеленски съобщи, че американски представители се подготвят да посетят както Киев, така и Москва, а Владимир Путин заяви във Владивосток, че според него „има шанс“ за мирно споразумение.
