Положителният доклад за еврото… всъщност е тревожен

Политически ангажименти, увеличаваща се инфлация, ширеща се корупция и нереформирана съдебна система – така накратко Димитър Байрактаров обобщава съдържанието на новия Конвергентен доклад за България. В своя публичен анализ той остро критикува българските управляващи, че „се радват на документи, които реално разобличават провала им“.

„Простичко казано, в доклада е посочено черно на бяло – България не е готова да влезе в еврозоната“, заявява Байрактаров. По думите му, документът съдържа ясни сигнали, че политиците у нас са поели „ангажименти срещу интересите на народа“, за да си купят индулгенции пред европейските институции.

Повод за множество въпроси и коментари сред последователите на Байрактаров стана едно конкретно изречение от доклада:

„Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.

Анализаторът посочва, че зад този привидно безобиден параграф се крият тревожни икономически факти, които засягат всички българи, особено работещото население. Според него, именно тази „неоткритост“ на ЕК по темата е индиректно прикриване на реални структурни проблеми. Байрактаров изброява четири конкретни макроикономически индикатора, по които страната ни надвишава допустимите стойности: Разходи…

ОТ УПОР PREMIUM

Тази публикация е част от заключено съдържанието на ОТ УПОР

Отключете пълния текст и получите достъп до всички заключени материали.

Виждате само част от статията. Абонаментът Ви дава достъп до анализи, разследвания, контекст и подбрани публикации.

Вземи абонамент Дневен достъп

Вече имате абонамент? Влез в профила си

Анализаторът посочва, че зад този привидно безобиден параграф се крият тревожни икономически факти, които засягат всички българи, особено работещото население. Според него, именно тази „неоткритост“ на ЕК по темата е индиректно прикриване на реални структурни проблеми.

Байрактаров изброява четири конкретни макроикономически индикатора, по които страната ни надвишава допустимите стойности:

Разходи за единица труд: допустими – 12%, България – 29%;
Домакински кредити: допустими – 14%, България – 17%;
Цени на жилища: допустими – 9%, България – 10,7%;
Кредити към нефинансови предприятия: допустими – 16%, България – 16,9%.

„Тези стойности не просто са сигнал за тревога – те са доказателство за системен дисбаланс и управленска безотговорност“, категоричен е Байрактаров.

Според анализатора, властимащите съзнателно подвеждат обществото по няколко линии:

Повишените разходи за труд не са гаранция за реално увеличени доходи, а опит за туширане на социално напрежение – пример за това е драстичното увеличение на заплатите в МВР, за сметка на други сектори като здравеопазването.

Ниските лихви по кредити се представят като положителен сигнал, но в контекста на вече реализирани дисбаланси това води до още по-голяма задлъжнялост на фирмите.

Балонът в имотния сектор вече е налице, а според Байрактаров предстои срив, който ще удари както строителни фирми, така и домакинства.

Междуфирмената задлъжнялост също е на високо ниво, но управляващите не отчитат реалната заплаха за икономиката.

В заключение, Байрактаров призовава президента на България да повдигне въпроса на Съвета на държавните глави в ЕС и да настоява за отлагане на датата за присъединяване към еврозоната.

„Припомням, че през 2015 г. след фалита на КТБ България бе вкарана в специален списък от ниво 5 по макроикономически дисбаланс в най-високото ниво 6 бе вкарана Франция. За дълговете на Франция мисля, че не е нужно да обяснявам“.

Още новини четете в категория Новини