Напоследък стана модерно да се твърди, че едно определено влияние намалявало. Че някой, когото доскоро всички признаваха едва ли не като сивия кардинал на българската политика, вече не дърпал конците. И то – забележете – благодарение на самото управление, което се крепи именно на неговата парламентарна подкрепа.
Само дето това управление съществува именно благодарение на него.
Тази логика би била забавна, ако не беше толкова тъжна.
Защото днес управляващите искат да повярваме, че един човек е загубил тежестта си в държавата… точно защото те са го направили ключов за собственото си оцеляване.
Днес чухме и апотеоза на това самозалъгване. В сутрешно интервю прозвуча безапелационната фраза:
„Аз не виждам нито сянка, нито крило на Пеевски в държавата“, категорична бе депутатка от управляващото мнозинство.
Да, има правителство. Да, има законодателна машина. Но без онези 29 гласа нямаше да има нищо. Нито кабинет. Нито евроатлантическо мнозинство. Нито „стабилност“.
Вземат се гласовете, но се отрича присъствието. Печели се комфорт, но се твърди, че натиск нямало.
Политическата формула днес гласи: с теб сме, за да те ограничим. Разчитаме на теб, за да докажем, че вече не си страшен. Това вече не е просто цинизъм – това е нова форма на лицемерие, патентовано в българския парламент.
Ако това е начинът да се „намали“ нечие влияние – като го направиш незаменим за оцеляването си – тогава политическата алхимия в България наистина стига нови върхове.
Илюзия е, че всичко е различно, а всъщност е абсолютно същото.
Още новини четете в категория Новини
