Американският президент Доналд Тръмп изпраща противоречиви сигнали за войната с Иран, докато първоначалните очаквания за бърз срив на режима в Техеран не се сбъдват. Според анализ на „Фигаро“ Белият дом вече търси изход от конфликт, който не се развива според предварителния план.
Както често се случва с войните, първоначалните планове бяха осуетени от събитията. Обезглавен от първоначалните удари, които убиха върховния лидер Али Хаменей и ключови ирански служители по сигурността, режимът не се срина. Не се състоя и народен бунт срещу Ислямската република.
Назначаването на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер също намали вероятността от „венецуелски“ сценарий, при който отвличането на Николас Мадуро накара чависткия режим да търси споразумение със Съединените щати. Именно затова, според Адриан Жолм, кореспондент на „Фигаро“ във Вашингтон, противоречивите изявления на американския президент показват, че той търси изход от война, която не върви по план.
Тръмп редува заплахи и сигнали за край на операцията
Изправен пред конфликт, който не се развива според очакванията, Доналд Тръмп видимо се колебае между продължаване на ударите и обявяване на край на операцията. След като през уикенда заплаши Техеран със засилване на бомбардировките и обяви, че очаква „безусловна капитулация“, в началото на седмицата той смени тона.
„Мисля, че войната на практика е приключила, ами, почти“, обяви той в понеделник следобед в телефонно интервю за CBS. Почти веднага след това цените на петрола тръгнаха надолу, а борсовите индекси на Уолстрийт отчетоха рязко покачване.
По-късно, в първата си пресконференция от началото на войната, обявена с видео съобщение, Тръмп описа операцията като почти изпълнена задача.
„Това беше просто екскурзия, нещо, което трябваше да се направи. Напът сме да изпълним тази задача“, каза той от клуба си в Дорал, Флорида, по време на среща на републиканските представители.
„Отбелязваме значителен напредък към постигането на нашата военна цел. А някои дори биха казали, че тя вече е до голяма степен постигната… Унищожихме всички ирански сили, напълно, и по-голямата част от иранските военноморски сили бяха потопени… Така че ние печелим убедително. Изпреварваме графика. Нашата армия е най-мощната в света… никой никога не е виждал нещо подобно.“
Американският флот отказва искания за военен ескорт през Ормузкия проток
Ормузкият проток и новата заплаха към Техеран
Наред с това Тръмп опита да омаловажи ефекта на войната върху енергийните цени, въпреки че в САЩ бензинът е поскъпнал през последните дни.
„Знаех, че цените на петрола ще се повишат и те наистина се повишиха, но по-малко, отколкото си мислех“, заяви той, като подчерта, че сътресенията засягат „други страни много повече от Съединените щати“.
„Това не ни засяга. Ние имаме толкова много петрол. Имаме огромни запаси от петрол и газ, много повече, отколкото ни е необходимо.“
Но часове по-късно, в нощта срещу вторник, тонът отново се изостри. В публикация в „Трут Соушъл“ той предупреди Техеран да не пречи на движението на супертанкерите през Ормузкия проток.
„Ако Иран предприеме стъпки, които възпрепятстват транспорта на петрол през Ормузкия проток, Съединените американски щати ще отвърнат на удара ДВАДЕСЕТ ПЪТИ ПО-СИЛНО от досега“, написа Тръмп.
„Освен това ще унищожим лесно унищожими цели, което ще направи възстановяването на Иран като нация практически невъзможно. Смърт, огън и ярост ще ги сполетят“.
В края на това предупреждение той все пак добави по-умерено: „Но се надявам и се моля това да не се случи!“.
Пийт Хегсет обявява едновременно победа и нови бомбардировки
Допълнително объркване внесе и министърът „на Войната“ Пийт Хегсет. Във вторник той едновременно говори за напредък и за предстоящи най-тежки удари.
По думите му през деня е трябвало да бъдат нанесени „най-интензивните удари в Иран“. В същото време той заяви, че „Иран е сам и губи окаяно на десетия ден от операцията „Япична ярост“, като подчерта, че през последните 24 часа Иран е изстрелял „най-малкото ракети, които някога е успявал да изстреля“.
„Така че не е моя работа да казвам дали това е началото, средата или краят“ на войната, каза още Хегсет.
„Ние решаваме. Президентът решава. Той определя къде искаме да отидем, какъв ще бъде резултатът, какво ще бъде крайното състояние, с много внимателен поглед“.
Между провалената надежда за бърз срив и страха от иракски сценарий
Според анализа на „Фигаро“ Белият дом се оказва между два неудобни сценария. От една страна е рухналата надежда за бърза победа чрез вътрешен срив на режима, по подобие на очаквания „венецуелски“ модел. От друга е страхът от затъване по иракски.
Близък до Корпуса на гвардейците на ислямската революция, новият лидер Моджтаба Хаменей според текста олицетворява твърда линия.
„Бях разочарован от избора им, защото смятаме, че това ще доведе до повече проблеми за страната“, коментира Тръмп след обявяването на избора му.
„Харесва ми идеята за вътрешна промяна, защото работи добре, доказахме го във Венецуела, където нямаше сътресения, за разлика от Ирак, където всички бяха уволнени – армията, полицията, политиците – и където имахме ИДИЛ. Не искаме това.“
Въздушното превъзходство не носи политически срив
Въпреки че въздушните операции продължават, унищожаването на инфраструктурата на режима не се е превърнало в унищожаване на самата власт. Според текста САЩ и Израел разполагат с възможност да бомбардират всякакви цели в Иран, но това не е попречило на Техеран да запази способността си да нанася ответни удари.
Иран продължава да изстрелва балистични ракети и дронове по американски бази в Близкия изток, по Израел и по ключови градове на американските съюзници в Персийския залив. Наред с това страната запазва способността да пречи на морската търговия в Ормузкия проток, през който преминава приблизително една пета от световния петрол и газ.
Икономическият натиск и обществената подкрепа тревожат Белия дом
С проточването на конфликта икономическите последици започват да тревожат американската администрация. В текста се посочва и че проучванията показват, че само 40% от американците подкрепят този нов конфликт.
Наред с това стои и перспективата за растящ брой цивилни жертви, каквато често съпътства продължителните въздушни кампании.
Тръмп вече отрече отговорност за нападението срещу училище в Южен Иран, ударено от ракета „Томахоук“ на 28 февруари в началото на операциите, при което според съобщенията са били убити приблизително 175 души, повечето от които ученици.
„Томахоук е едно от най-мощните съществуващи оръжия, но се продава и използва и от други страни“, каза Тръмп, „а Иран също има ракети „Томахаук“. Това е много разпространено оръжие“.
На този фон анализът на „Фигаро“ очертава картина на война, в която въздушните удари продължават, но политическият край остава неясен. Между проваления сценарий за бърз срив и риска от затъване Белият дом вече изглежда търси не толкова нова победа, колкото приемлив изход.
Източник: Гласове
