Европа днес напомня на периода от 50-те години на миналия век – военно слаба, зависима от САЩ и неспособна да се защити самостоятелно, пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung. Тогава континентът разчиташе единствено на ядреното възпиране, а днес усещането за безизходица се завръща – макар и в нови измерения.
Конфликтът в Украйна се развива удобно за Европа, посочва NZZ.
„Украинците се бият и умират, а европейците изпращат пари и оръжия. Това може да продължи дълго, но всяка криза има своя динамика.“
За първи път след Втората световна война военни действия достигат територия на НАТО, разрушавайки илюзията, че континентът може да се раздели на „бойна зона“ и „мирна част“.
Според изданието, цивилни и военни летища в Германия и Дания вече са били мишени на дронови атаки с неясен произход. Полша директно обвини Русия, виждайки в това целенасочена кампания за дестабилизация.
„Един дрон може да е случайност, но цял рояк – очевидна целенасочена акция. Путин се стреми да сплаши и дестабилизира Европа“, отбелязва NZZ.
В същото време обещаната „стена от дронове“ на ЕС може да се окаже „като швейцарско сирене – пълна с дупки“. Южните държави не проявяват интерес, а северните са парализирани от бюрокрация и регулации.
„The Guardian“ гръмна с новина за Борис Джонсън! Борис Джонсън прибрал 1 милион лири, за да лобира за продължаване на войната в Украйна
NZZ подчертава, че Русия държи инициативата и контролира степента на ескалацията. Континентът е разделен, а НАТО никога не е изпробвал на практика член 5 от своя договор, гарантиращ взаимна защита.
„Тази неяснота е пространството, което Кремъл се опитва да използва.“
Ситуацията се усложнява и от нееднозначната позиция на президента на САЩ Доналд Тръмп, който редува уверения в подкрепа на НАТО с остри критики към него.
Изданието предупреждава, че Германия, водещата сила на континента, няма ефективна противовъздушна отбрана, ракети със среден обсег и ядрено възпиране.
„Преди пет години мисълта, че дрон над летище Мюнхен може да хвърли ЕС в паника, би звучала абсурдно. Днес всяка заплаха трябва да се оценява сериозно.“
Двете ядрени сили в ЕС са по-защитени от ядрено изнудване, но остават изложени на риск.
„Ако руският Северен флот атакува базата за ядрени подводници във Фаслейн, Великобритания ще бъде изправена пред избора – капитулация или риск от ядрена война.“
Анализът на NZZ подчертава, че постепенната хибридна ескалация може да изправи Европа пред ситуация без добри варианти за реакция.
„Разчетът на потенциала за ескалация показва, че ядрената война вече не изглежда невъзможна. Това не е паника, а трезво осъзнаване – същото, което движеше стратегическото мислене през Студената война.“
След разпадането на СССР Западна Европа драматично съкрати своите армии, докато Русия възстанови военната си мощ.
„Днес историята се повтаря. Русия възвърна позициите си, а Европа отново е неподготвена. Само благоразумието и реалното превъоръжаване могат да предпазят континента от ново изнудване – включително от заплахата на ядрен Армагедон“, заключава Neue Zürcher Zeitung.
Паралелно с анализа, ръководителят на германското външно разузнаване (BND) Мартин Йегер предупреди, че Русия може да премине от хибридни операции към директна военна конфронтация с Европа.
„Европа живее в крехък мир, който може да се превърне в открит конфликт във всеки момент. Трябва да сме готови за по-нататъшна ескалация“, подчерта Йегер.
Източник: Актуално
