На 15.06.1877 г. руската армия форсира успешно Дунав при Свищов и започва Руско-турската освободителна война.
Преди това Османската империя потушава и превръща в реки от кръв Априлското въстание. През юни 1876 г. Сърбия и Черна гора воюват неуспешно с Турция, включват се хиляди български и руски доброволци. В края на 1876 г. се свиква Цариградската конференция на Великите сили, която решава на България да бъде дадена автономия, като тя бъде разделена на две области, включващи българските етническите територии.
Турция не зачита решенията на конференцията и Русия отговаря с ултиматум и започва мобилизация, като същевременно преговоря с Англия, Австро-Унгария и Германия и сключва военни спогодби.
На 12.04.1877 г. император Александър ІІ обявява война на Турция. Военните действия се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение, нараснало от 6 на 12 дружини с около 10 хил. души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.
Преминаването на руските войски при Свищов е една от сложните военни операции по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. В един от първите варианти на плана за война срещу Османската империя, разработен през 1866 г., се предлага руската армия внезапно да форсира Дунав между Оряхово и Свищов, където реката е най-слабо защитена.
В следващите варианти на плана, отчитайки главния удар на руската Дунавска армия по направлението Свищов, Търново, Одрин, Цариград, подробно се разработва и въпросът за форсирането на Дунав. Преминаването се позовава на богатия боен опит на руската армия, която от началото на XVIII в. почти 50 пъти успешно преодолява тази голяма водна преграда.
