Рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ е включена в офертата на консорциума, воден от американския милиардер Тод Боули, за придобиването на международните активи на руския петролен гигант „Лукойл“. В пакета влизат още рафинерии в Румъния и Нидерландия, петролни находища и други активи на няколко континента, оценявани на около 20 млрд. долара.
Новите подробности бяха публикувани от „Ню Йорк пост“, който съобщава, че администрацията на Доналд Тръмп подкрепя офертата. В консорциума участва и американската International Development Finance Corporation – DFC, като структурата на нейното участие е предвидена така, че част от бъдещите печалби да постъпват в американската хазна.
Портфейлът включва международни петролни и газови активи на „Лукойл“ в Европа, Азия, Африка и Северна Америка, както и трите европейски рафинерии – в България, Румъния и Нидерландия. Самата руска компания посочва, че притежава рафинериите в България и Румъния и 45% от рафинерията в Нидерландия.
Според „Ню Йорк пост“ активите, към които се е насочил консорциумът, включват петролни находища с производство от над 350 000 барела петролен еквивалент дневно. Отделно трите рафинерии в България, Румъния и Нидерландия имат общ преработвателен капацитет от около 350 000 барела дневно.
В Румъния става дума за рафинерията Petrotel, а в България – за „Лукойл Нефтохим Бургас“. Нидерландският актив е рафинерията, в която „Лукойл“ държи 45% участие.
Трите предприятия са особено важни в момент на сериозно напрежение на пазара на дизелово и авиационно гориво. Именно европейските рафинерии бяха сред активите, които още в началото на октомври бяха посочени като ключова част от обсъжданата продажба.
Вашингтон може да печели директно от сделката
Според „Ню Йорк пост“ американската агенция няма просто да предоставя политическа подкрепа. Структурата на участието ѝ е разработена така, че печалбите от дела ѝ да постъпват в американската хазна. Изданието говори за потенциални приходи за Вашингтон от милиарди долари.
Financial Times по-рано съобщи, че DFC може да получи между 10% и 20% от новата структура, а заедно с Боули двете страни биха контролирали мнозинството в управителния съвет. Сред участниците в консорциума са посочвани и инвеститори от Персийския залив.
Тод Боули е американски милиардер и инвеститор, известен с дейността си във финансите, спорта и развлекателната индустрия.
Carlyle се отказа от надпреварата
На 9 октомври американската инвестиционна компания Carlyle Group съобщи, че вече не преследва активно придобиването на международните активи на „Лукойл“. Компанията не посочи конкретна причина за решението си.
Carlyle по-рано беше постигнала предварителна договореност за покупка на голяма част от международния портфейл, без активите в Казахстан. Сделката обаче зависеше от одобрението на американските власти.
Интерес към активите през последната година са проявявали множество компании, включително ExxonMobil, както и инвеститори от Близкия изток. Reuters посочва първоначална оценка на международния портфейл от около 22 млрд. долара, докато в последните американски публикации се използва стойност около 20 млрд. долара.
Продажбата още не е окончателно одобрена
Американското финансово министерство е разрешило преговорите за продажбата на Lukoil International и сключването на условни споразумения до 22 октомври 2026 г.
Този лиценз позволява договаряне, но за окончателното прехвърляне на активите ще е необходимо отделно разрешение от американската санкционна служба OFAC.
При евентуално одобрение международните активи трябва да бъдат напълно отделени от руската компания. Средствата, които биха се полагали на санкционирания продавач, могат да бъдат блокирани в сметки под американска юрисдикция, докато санкционният режим остава в сила.
Какво означава това за България
За България най-важният актив е „Лукойл Нефтохим Бургас“, който остава ключова част от горивния пазар и енергийната сигурност на страната.
Българското правителство през август съобщи, че Великобритания е удължила лиценза, позволяващ нормалната работа с българските дружества от групата „Лукойл“, до 29 октомври 2026 г. Сред тях са „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“.
Тогава София обясни, че срокът е синхронизиран с американския санкционен режим, за да бъде гарантирана непрекъснатата работа на рафинерията и сигурността на доставките.
Сделката вече е част и от по-големия разговор Москва-Вашингтон
Reuters съобщи, че Владимир Путин е повдигнал въпроса пред Стив Уиткоф и Джаред Къшнър по време на среща в Кремъл на 5 септември, като потенциалната продажба е била обсъждана паралелно с усилията на Вашингтон и Москва за намиране на решение на войната в Украйна.
През последните дни разговорите между двете страни се разшириха и към други големи енергийни проекти – включително възможно американско участие в „Северен поток“ и новата договореност между Тръмп и Путин за доставки на руски дизел за американския и световния пазар.
Ако офертата на консорциума на Тод Боули получи необходимите разрешения и бъде приета, „Лукойл Нефтохим Бургас“ ще премине от руския петролен гигант в структура с водещо американско участие и пряко присъствие на държавната DFC.
