Случаят със смъртните случаи, свързвани с групата, обитавала хижа край Петрохан, не може да бъде обяснен с едно общо клише или с удобната формула за „самоубийства на заблудени хора“.
Това заяви психологът Росен Йорданов, според когото мотивите зад трагедията са различни и комплексни. Също и дълбоко свързани с лични травми, групова динамика и целенасочена манипулация.
По думите му, вероятната комбинация от самоубийства и убийства изключва възможността за единен мотив. Още повече – в случая трябва да се разглеждат както индивидуалните причини. Така също и груповите механизми, характерни за затворени общности със сектантски елементи, пише Таралеж.
Лични травми и отказ от реалността
Йорданов посочва, че в основата на случилото се стоят нелекувани психологически травми, включително при родители, които са допуснали децата им да попаднат в подобна среда. Според него вместо професионална психотерапия, е търсено спасение в езотерични практики и „алтернативни терапии“, което постепенно е довело до откъсване от реалността и загуба на морална ориентация.
Случаят „Петрохан“:Oбразувано дело срещу политик
„Когато човек престане да различава кое е добро и кое – опасно, той става лесна жертва на манипулация“, подчертава психологът.
Организация, а не спонтанна група
Особено тревожен според експерта е фактът, че в общността ясно се открояват разпределени роли – юридическа, финансова и комуникационна. Това, по думите му, наподобява структурирана организация, а не случайно събрани хора.
Този „лайфстайл“, както го определя Йорданов, включва изолация от обществото, пътувания, контрол върху финансови ресурси и пълно подчинение на лидерска фигура. Именно в такава среда могат да се стигне до ритуализирано поведение, включително крайни актове на самоунищожение.
Манипулация, пари и страх от разобличаване
Сред възможните мотиви за трагичния развой Йорданов очертава два основни фактора:
- финансов срив или изчерпване на ресурсите;
- страх от предстоящо разобличаване, включително заради сигнали от родители и близки на деца, въвлечени в дейността на групата.
Той поставя и въпроса как е възможно отделни хора да предоставят огромни суми пари, включително за обучение и издръжка на непълнолетни, без ясен контрол и отчетност – според него това е резултат от дълбока психологическа зависимост.
Институциите и пропуснатите сигнали
Психологът задава и най-тежкия въпрос – можела ли е трагедията да бъде предотвратена. По думите му, при сигнали до институции като МВР, ДАНС и Агенцията за закрила на детето съществува риск те да бъдат подценени, формално проверени или неглижирани, особено когато липсва явна престъпна дейност на пръв поглед.
Според Йорданов, случаят показва системен проблем – не само в контрола, но и в общественото нежелание да се говори открито за подобни явления.
„Мълчанието е част от проблема“
В заключение психологът подчертава, че обществото не бива да приема опростени обяснения или да замита темата от „уважение към паметта на жертвите“. По думите му, мълчанието и страхът от неудобни изводи създават условия подобни трагедии да се повтарят.
„Това не е изолиран случай. Това е предупреждение“, обобщава Йорданов.
