Слухове, внушения и медийни спекулации за „следващите“ лидери заляха едновременно САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Турция, като темата се преплита с войни, икономически натиск и криза на доверие между съюзници.
Във Вашингтон от известно време се носят слухове, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс има шанс да замести Доналд Тръмп като президент, когато и да дойде този момент. На този фон държавният секретар Марко Рубио, също спряган за кандидат-президент, побърза да заяви, че с удоволствие би работил за Ванс като вицепрезидент – ход, който се тълкува като опит да се отклонят спекулациите за противоборство между двамата за бъдещо място в Белия дом.
Същевременно Рубио се появи в Мюнхен с голяма американска делегация и с намерение да „помекчи“ острия тон на Ванс към Европа от предишната Мюнхенска конференция по сигурността.
Германия: спекулации за „връщане“ на Меркел
Паралелно с американските сценарии, в Германия се появи линия, че в Берлин „опипват почвата“ за връщане на Ангела Меркел в политиката на страна, описвана като изпаднала в продължителен период на рецесия. В текста се твърди, че „Билд“ вече е писал, че „мамчето“ Меркел може да стане следващият президент на Германия, като тезата е поставена в контекста на растящото влияние на „Алтернатива за Германия“, особено в Източна Германия.
Великобритания: Стармър, натиск и „Епщайн“ като политическа мина
В Лондон картината е описана като политическо износване на Киър Стармър, като се твърди, че около него „не остана никой от близкия му екип, който да не е замесен с Досиетата Епщейн“. Текстът развива тезата, че лейбъристите няма да могат да понесат още удари върху имиджа си, а шотландският лейбъристки лидер открито е поискал оставката на Стармър.
В същия контекст се спекулира, че Рейнър или Стрийтинг може да се съревновават за лидерството, като идеята не е промяна на политиката, а „почетно място“ на следващи избори. В текста се добавя и сценарий, че Найджъл Фараж, представен като „виден тръмпист“, се готви да спечели правото да бъде следващ премиер, а торите ще използват напрежението около Стармър.
Тръмп: Иран не е готов за практически действия за постигане на сделка
Франция: 15 месеца за Макрон и битка срещу льо Пен/Бардела
За Франция се твърди, че за Еманюел Макрон „е ясно“ – остават му 15 месеца до края на мандата и до тогава ще положи усилия да обедини всички партии срещу тандема льо Пен/Бардела, за да не бъде допуснат Жордан Бардела до президентския пост.
Текстът прави и политически прочит на възможни ходове на Макрон във външната политика, включително като хипотетичен пример за разговор с Владимир Путин – поставен на фона на „скъпата газ“, вътрешно напрежение и теми като Меркосур, военни разходи и отношения с Тръмп.
Китай и Русия: твърдения за „твърда ръка“ и координации
За Пекин се твърди, че теми като „преврат“ или отстраняване на генерали вече не са в дневния ред, а Си Дзинпин „стои твърдо на кормилото“ и разговаря ту с Путин, ту с Тръмп. В текста се развива тезата, че действията се координират с Москва, докато Тръмп „настъпва по крака“, включително с политики към съюзници и държави като Венецуела, Куба, Иран и региони около Каспийско море.
За Владимир Путин е посочено, че от години в Запада се „спрягат“ болести и наследници, но остава въпросът кой изобщо „остана“ от лидерите, за които темата наследник е решаваща.
Турция: „табуто наследник“ и името Билал Ердоган
Най-детайлно е развит турският сюжет. Текстът твърди, че турски медии, последвани по информация от „Блумбърг“, започват да задават въпроса „кой ще бъде наследникът на Ердоган?“ и сочат Билал Ердоган. Аргументът е „повишената видимост“ на Билал в държавния протокол и участието му в пътувания, срещи и публични събития, описани като „контролирано увеличаване на видимостта“.
Посочва се още, че в ПСР наследникът се сочи „тайно, зад затворени врати“, че „вариантът Фидан“ вече е в миналото, и че външният министър Хакан Фидан не участва в публични събития – интерпретирано като сигнал да не се допусне силен конкурент на сина.
Сценарии за 2028 г. и „формулата“ за продължение
Текстът твърди, че в Анкара се готвят сценарии за след 2028 г., когато според действащата конституция мандатът на Ердоган приключва. Описва се вариант за изменение на конституцията или за извънредни избори, които биха позволили нова кандидатура, а след това – постепенно прехвърляне на партийното председателство на Билал и назначаването му за вицепрезидент.
Вътрешните конфликти и натискът върху опозицията
Очертава се картина на силни вътрешни линии на напрежение – от икономическата криза, инфлацията и спада на лирата до опозиционни фигури и твърдения за „полицейска война“. Дава се пример с кмета на Истанбул Имамоолу, описан като в затвор и изправен пред риск от тежки присъди и забрана за политическа дейност, като това се представя като фактор за намаляване на пречките пред Ердоган.
Икономика, ЕС и „вързани ръце“: търговският фронт на Анкара
Финалната линия се прехвърля към икономическите и търговските спорове. Посочват се твърдения за спад на подкрепата за ЕС до 26% и за насочване на предпочитания към „ислямския свят“, както и аргументи, че инициативи като „Произведено в Европа“, както и търговски инициативи, свързани с Меркосур и Индия, създават рискове за турския износ и правят Митническия съюз „неефективен“.
Цялата картина е поднесена като предупреждение: в геополитика, която става все по-сложна, „семейният трамплин“ може да не е достатъчен, ако вътрешният натиск и външните зависимости се засилват едновременно.
