Европейският съюз възнамерява да засили присъствието си в Арктика и да противодейства на нарастващото влияние на Русия и Китай, като работи със Съединените щати и Канада за гарантиране на свободния достъп до Северния морски път. Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас в интервю за британския вестник „Таймс“, публикувано на 19 октомври.
Калас предупреди, че Русия и Китай могат да превърнат арктическия морски маршрут в стратегически инструмент за контрол върху международната търговия. Брюксел подготвя нова стратегия за региона, която предвижда инвестиции във военни технологии, ледоразбивачи, наблюдение на корабоплаването и защита на подводната инфраструктура.
Според Калас европейските държави трябва да засилят сътрудничеството си със САЩ и Канада, за да не позволят на Русия и Китай да установят господстващо положение над Северния морски път.
„С такива заинтересовани страни можем да попречим на нашите съперници да създадат ново тясно място в световната търговия и да гарантираме, че този маршрут ще бъде отворен за всички“, заяви тя пред „Таймс“.
Калас определи Арктика като една от основните зони на глобалното геополитическо съперничество. Според нея Европейският съюз трябва да навакса изоставането си в региона, където Русия разполага със значителни възможности за ледоразбиване, а Китай разширява присъствието си чрез научни експедиции, търговско корабоплаване и инвестиции.
„Това със сигурност не е арктическа държава, но трябва да разберем, че китайците винаги действат много стратегически в стъпките, които предприемат. Затова смятам, че и ние трябва да бъдем много стратегически настроени в Арктика“, посочи Калас по отношение на Китай.
Тя изрази и подозрения, че част от руските и китайските изследователски дейности имат разузнавателни цели, включително картографиране на подводни комуникационни кабели.
Северният морски път придобива все по-голямо значение за световната търговия
Северният морски път преминава покрай арктическото крайбрежие на Русия и свързва европейските и азиатските пазари. Той предлага значително по-кратко разстояние в сравнение с традиционното корабоплаване през Суецкия канал, като при подходящи сезонни условия пътуванията могат да бъдат поне с една трета по-бързи.
Маршрутът става все по-привлекателен заради намаляването на морския лед и нестабилността около традиционните транспортни коридори през Близкия изток. Русия активно развива инфраструктурата по северното си крайбрежие, а китайски компании увеличават използването на маршрута за превоз на товари до Европа.
През септември 2026 г. по Северния морски път са отчетени 133 корабни пътувания, четири пъти повече в сравнение със същия период на 2022 г., според данни, цитирани от „Файненшъл таймс“. Почти половината от корабите са плавали под руски флаг, като се увеличава и присъствието на китайски съдове.
Москва разглежда маршрута като важна част от транспортната си и енергийна стратегия. Същевременно руският дипломат Владислав Маслеников, който отговаря за европейските въпроси във външното министерство, е обвинявал Европейския съюз, че политизира сътрудничеството в Арктика и създава предпоставки за ескалация в региона.
ЕС подготвя ледоразбивачи, военни технологии и центрове за наблюдение
На 20 октомври Европейската комисия трябва да представи новата си арктическа стратегия, която ще замени основните приоритети на политиката от 2021 г. Досегашният подход поставяше акцент върху климатичните промени и опазването на околната среда, докато новият документ насочва повече внимание към сигурността и геополитическата конкуренция.
Според „Таймс“ стратегията включва инвестиции в европейския ледоразбивачен флот и около 260 млн. евро за военни технологии, предназначени за използване при екстремните климатични условия на Арктика. Сред тях са специализирани летателни апарати и сензори с голям обсег.
Предвиждат се още център за морска сигурност, който да наблюдава дейността на руския сенчест флот и подводните операции, както и съоръжения за наблюдение и ремонт на подводни комуникационни кабели при евентуален саботаж.
Новата политика включва и подкрепа за пристанища и летища с военно предназначение, които биха позволили по-бързо разполагане на сили в северните райони.
Брюксел преразглежда позицията си за добива на нефт и газ в Арктика
Наред с въпросите на сигурността новата стратегия засяга и използването на енергийните ресурси в региона. Според „Файненшъл таймс“ ЕС се готви да се откаже от досегашния си стремеж за международна правно обвързваща забрана върху новите проекти за добив на нефт и газ в Арктика.
Това не означава автоматично разрешаване на добива. Брюксел запазва възраженията си срещу разработването на нови находища, но преразглежда подхода си предвид високите енергийни цени и необходимостта от диверсификация на доставките.
Промяната има особено значение за Норвегия, която настоява да запази възможностите си за проучване и разработване на находища в Баренцово море. Страната не членува в ЕС, но е сред основните доставчици на природен газ за европейския пазар.
Калас призна, че високите цени на енергията увеличават интереса към нови източници на нефт и газ, като същевременно поставят въпроса за баланса между енергийната сигурност и опазването на околната среда.
Европейска програма за наблюдение на Арктика от 2027 г.
Според Bloomberg Европейският съюз планира да започне през 2027 г. пилотна програма за наблюдение на Арктика, която ще използва европейските сателитни системи „Коперник“ и „Галилео“.
Програмата трябва да позволи откриването и проследяването на потенциални заплахи както в морето, така и на сушата. Тя е част от по-широките усилия на ЕС за засилване на наблюдението върху военната активност, корабоплаването и критичната инфраструктура в северните райони.
Предстоящата европейска стратегия ще бъде първата цялостна актуализация на политиката на ЕС за Арктика от 2021 г. насам. При представянето на приоритетите през септември Калас посочи, че Русия възстановява бивши съветски военни бази и провежда ракетни учения в Далечния север, докато интересът на Китай към региона продължава да расте.
