Руският президент Владимир Путин се стреми към тристранна среща с американския лидер Доналд Тръмп и китайския президент Си Цзинпин, която би могла да прерасне в преговори за ново разпределение на световните сфери на влияние. Според публикация на „Уолстрийт джърнъл“ Кремъл разглежда подобен формат като възможност за споразумение между трите големи сили, напомнящо Ялтенската конференция от 1945 г., на която лидерите на САЩ, Великобритания и СССР обсъждат следвоенното устройство на Европа.
Изданието съобщава, че Путин е предложил тристранната среща по време на телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври. Идеята предвижда преговорите да се проведат през ноември в Китай, без участието на украинския президент Володимир Зеленски. Според „Уолстрийт джърнъл“ руският президент се опитва да използва подобряването на отношенията си с Доналд Тръмп, за да постигне уреждане на конфликта в Украйна при условия, благоприятни за Москва.
Бивш служител на руското разузнаване, запознат с възгледите на Путин, посочва пред изданието, че руският лидер има значително по-широки амбиции за тристранния формат. Според него Путин разглежда възможността за своеобразна втора Ялтенска конференция, на която светът да бъде разделен на сфери на влияние между Съединените щати, Русия и Китай.
Подобна среща би дала на Москва възможност да утвърди статута си на една от трите водещи световни сили. За Путин това би означавало и признание за руската роля при определянето на бъдещия ред за сигурност в Европа, смята източникът на американското издание.
Историческата Ялтенска конференция се провежда през февруари 1945 г. с участието на Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. Решенията и договореностите между съюзниците оказват съществено влияние върху следвоенното устройство на Европа, макар разделението на континента да се оформя и в последвалите години.
Тръмп смекчи санкциите срещу Русия и засили критиките към Зеленски
„Уолстрийт джърнъл“ поставя предложението за тристранна среща в контекста на последните решения на американската администрация, които доведоха до облекчаване на икономическия натиск върху Москва.
На 16 октомври Тръмп подписа указ, освобождаващ Русия от прилагането на редица нови санкционни мерки, предвидени в закона „Линдзи Греъм“. Вашингтон предприе и стъпки за възобновяване на търговията с руски дизел, като американският президент обоснова подхода си с необходимостта от стабилизиране на енергийните пазари.
Според американското издание тези решения пораждат въпроси дали Тръмп не се стреми към по-мащабно споразумение с Русия, което да обхване както войната в Украйна, така и икономическите отношения между двете държави.
Отношенията между Тръмп и Зеленски започнаха да се влошават след срещата им в кулоарите на Общото събрание на ООН през септември. Тогава американският президент е поискал обяснение за украинските удари срещу руски петролни рафинерии, които според Вашингтон допринасят за поскъпването на горивата.
По информацията в предоставения материал американската администрация шест пъти е настоявала Киев да прекрати атаките. Въпреки призивите Украйна продължи ударите срещу руската енергийна инфраструктура, а Тръмп започна все по-остро да критикува Зеленски.
На 10 октомври американският президент призова за провеждане на избори в Украйна и заяви, че Зеленски е имал многократни възможности да прекрати войната, но не се е възползвал от тях.
Европейски представители: Тръмп не харесва Зеленски
Според информация на Politico, позоваваща се на европейски представители, отношението на Доналд Тръмп към Володимир Зеленски се е превърнало в сериозно препятствие пред дипломатическите усилия за прекратяване на войната.
„Тръмп не харесва Зеленски. Просто не го харесва“, заявява един от цитираните представители.
Друг източник обръща внимание, че американският президент многократно е критикувал Украйна, Европейския съюз и НАТО, докато е избягвал подобни публични нападки срещу Владимир Путин. Според оценката на европейските представители личното отношение на Тръмп към двамата президенти затруднява усилията за запазване на американската подкрепа за Киев.
На 20 октомври Тръмп отново призова Украйна да приеме споразумение с Москва и посочи, че Русия продължава да напредва на бойното поле. Той определи руската военна мощ като „голяма машина“, която е успяла да превземе значителни територии.
Украйна настоява да участва в решенията за бъдещето си
Предложението за среща между Тръмп, Путин и Си Цзинпин предизвиква опасения сред европейските партньори на Украйна, тъй като предполага обсъждане на войната без непосредственото участие на Киев. На 20 октомври Зеленски заяви готовност за тристранна среща с Тръмп и Путин, като подчерта, че териториалните въпроси трябва да бъдат решавани на най-високо политическо равнище с участието на Украйна.
Същия ден украинският президент проведе разговори в Осло с американския специален пратеник Стив Уиткоф, норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре и финландския президент Александър Стуб. Сред обсъжданите теми бяха териториите, санкциите срещу Русия и гаранциите за сигурност на Украйна.
Същевременно Тръмп потвърди готовността си да разговаря с Путин и Си Цзинпин, като посочи ядреното разоръжаване сред възможните теми на подобна среща. Кремъл призна, че идеята е обсъждана, но към 21 октомври няма обявена договореност за нейното провеждане.
