Несъответствия в очакванията и методологиите затрудняват преценката за бъдещата ценова стабилност.
Служителите на Федералния резерв влизат в предстоящата си среща при условия на висока несигурност относно дългосрочната траектория на инфлацията — фактор, който е от ключово значение за определянето на паричната политика. Въпреки че краткосрочните ценови индикатори остават обект на интензивно наблюдение, дългосрочните очаквания за инфлацията също са от съществено значение, тъй като именно те формират доверието на обществото в устойчивостта на икономиката.
Представители на Федералния резерв подчертават, че стабилните дългосрочни инфлационни очаквания им дават основания да вярват, че независимо от временните шокове, ценовата стабилност ще бъде възстановена. Последните месеци обаче поставиха това убеждение под въпрос, особено след отклонения в резултатите от социологически проучвания сред домакинствата.
Допълнително напрежение внесе глобалната търговска политика на бившия президент Доналд Тръмп, включително повишаването на митата, което повиши риска от трайно увеличение на инфлацията. Въпреки че се очаква Федералният резерв да запази основните лихвени проценти непроменени на предстоящата си среща, остава неясно кога и при какви условия би се пристъпило към тяхното понижаване — сценарий, който бе очертан още през март.
Противоречиви сигнали от различни източници
Най-голямо внимание сред базираните на проучвания показатели за инфлационните очаквания привличат данните на Федералния резерв на Ню Йорк и Университета в Мичиган. Докато краткосрочните прогнози от двете институции показват колебания, дългосрочните очаквания се разминават. За разлика от това, пазарно базираните индикатори демонстрират относителна стабилност, поставяйки пред Федералния резерв въпроса: кое от всички тези измерения действително отразява реалността?
„Наблюдаваме драматично несъответствие в данните за инфлационните очаквания, включително между професионалните прогнозисти и потребителските анкети“, заяви наскоро управителят на Фед Кристофър Уолър. Според него, ако домакинствата действително очакваха по-висока инфлация в дългосрочен план, това би се отразило в рязко увеличено търсене на по-високи заплати и повишени потребителски разходи — нещо, което не се наблюдава устойчиво.
Уолър подчерта, че предпочита пазарните индикатори и очакванията на професионалните анализатори, тъй като „тези участници залагат реални средства“, което ги прави по-надежден ориентир. По тази логика, той заключава, че дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни.
Методологични дебати и разлики в резултатите
Губернаторът Адриана Куглер също призна, че анкетата на Университета в Мичиган е показала „най-драматичните увеличения“ в очакванията, но отбеляза, че промените в методологията може да влияят на надеждността ѝ. Проучването премина от телефонни към онлайн интервюта през миналата година — преход, който породи съмнения сред икономисти относно валидността на новите данни, особено предвид разликите с данните на Федералния резерв на Ню Йорк.
Ръководителят на изследването в Мичиган, Джоан Хсу, защити новия подход, заявявайки, че паралелни тестове с двата метода в продължение на седем години показват сходни резултати. Тя подчерта, че използваната в нейното проучване ротация на участниците отразява по-добре широката обществена нагласа, в контраст с панелите на Нюйоркския Фед, които работят с по-информирани респонденти.
„По-надеждният сигнал идва от разнообразието – хора с различна степен на информираност, с различни доходи, от различни социални групи. Това е истинската картина на очакванията“, поясни Хсу и допълни, че при анализа на тези данни е важно да се следи не абсолютното ниво, а трендът.
В заключение тя отбеляза, че макар страховете за инфлацията да се запазват, те донякъде са отслабени след като част от наложените по-рано търговски тарифи бяха преразгледани или оттеглени.
Източник: reuters.com
Превод и редакция: otupor.com
Още новини четете в категория Новини
