Когато чуем инфлация 0,5–0,6%, цифрите не звучат плашещо. Но това е месечната промяна на цените, не годишната картина. Реалната ситуация е по-различна.
По последни данни на Национален статистически институт за януари 2026 г.. Годишната инфлация в България е около 3,5% по индекса на потребителските цени. Това означава, че спрямо същия месец на миналата година стоките и услугите средно са поскъпнали с над три процента.
Месечното увеличение е около 0,6%, което обяснява откъде идва по-ниското число, което често се цитира. Разликата е важна, защото месечният ръст показва моментно движение, докато годишният разкрива натрупания ефект върху бюджета на домакинствата.
Когато използваме хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение в рамките на Европейския съюз. Годишната инфлация у нас е около 2,3%. Именно този показател се използва от Евростат и от европейските институции за сравнение между държавите. И дори по тази методология България остава над средното за еврозоната, пише taralej.bg.
В началото на 2026 г. инфлацията в еврозоната е около 1,7%. Това е ниво, близко до целта на Европейската централна банка.
Тя поддържа ориентира от приблизително 2% като знак за ценова стабилност. Разликата между 1,7% и 3,5% може да изглежда малка на пръв поглед. Но в мащаб на икономиката означава по-силен натиск върху разходите в България.
Причините са структурни. Делът на храните и енергията в потребителската кошница у нас е по-висок. Услугите продължават да догонват европейските ценови нива. Икономиките с по-ниски доходи традиционно преминават през период на по-бърза ценова конвергенция. Това е част от процеса на сближаване, но той не винаги се усеща като положителен от потребителите.
Въпросът не е дали инфлацията е „висока“ или „ниска“, а как тя се съотнася към доходите. Ако заплатите растат по-бързо от цените, домакинствата реално печелят. Ако изостават, усещането за поскъпване се засилва, независимо какво показват процентите.
Днешните числа не сочат криза, но показват, че България все още има по-силен ценови натиск от средния в еврозоната. Именно той оказва осезаемо усещане за поскъпване.
